Вход за агенти
Проверка на резервация
+359 878 976 763
Запитване
office@savetours.bg
Вход за агенти
Проверка на резервация
Париж
Париж
Триумфалната арка
Над Шан-з-Елизе, на върха на хълма Шайо се намира площад de l'Etoile-Charles de Gaulle, от който тръгват, като лъчи, 12 артерии. изолирана в средата на площада, се издига импозантната и величествена фасада на Триумфалната арка, започната от Шалърин по желание на Наполеон, който искал да я посвети на Великата армия. Завършена през 1836, тя има само една голяма арка и надминава по маса дори арката на Константин в Рим: тя действително е висока 50м и широка 45м. Фасадата на арката е украсена с големи барелефи, от които най.известен и най-красив е този отдясно върху страната на арката, която гледа към Шан-з-Елизе. Той е дело на Франсоа Рюд, представлявя “Тръгването на Доброволците през 1792” и е познат пред всичко с името “Марсилезата”.
Площад Конкорд (Съгласие)
Уреден между 1757 и 1759 г. според намерението ан Жак-Анж Габриел върху терен, даден от краля през 1743, той е наречен по начало на Луи XV, чиято конна статуя се е издигала в центъра на площада. Тази статуя, дело на Бушардон и Пигал бива разрушена по време на Революцията. Тогава там издигат Гилотината, под чийто нож са паднали главите на повече или по-малко важни личности по време на Революцията, от краля Луи XVI до кралица Мария Антоанета, от Дантон до мадам Ролан и до Робеспиер. Той става площада на Съгласито (Concorde) през 1795 и заема окончателния си вид между 1836 и 1840, благодарение на архитекта Хиторф. Днес в центъра на площада се издига Египетския обелиск, произхождащ от Луксор. Той е подарен приз 1831 на Луи-Филип от Мехмед Али и е поставен през 1836. Висок е 23 м, а йероглифите, с които той е украсен, изобразяват славните победи на фараона Рамзес II.
Осем статуи, символизиращи основните градове във Франция, се издигат по ъглите на площада. На север, Разположени на едната и на другата страна на Кралската улица, се намират два двореца с коринтийски колонади, които помещават понастоящем Министерството на военноморския флот и хотел Крийон.
Фонтаните
Построени по модел на фонтаните на площад Сан Пиетро в Рим, тези два фонтана, разположени на двете страни на обелиска, са построени от Хиторф между 1836 и 1846. Те са с няколко водоскока и статуите, които ги обитават са речни алегории.
Със сигурност в света има малко площади, които притежават същия чар, същото магицно обаяние, като тези, които излъчва този площад по всяко време на денонощието. През нощта, на светлината на фенерите, царува феерична и даже нереална атмосфера. През моста на Съгласието може да се наблюдава двореца на Бурбоните.
Бурбонския дворец
Той носи подписа на четири известни архитекти: Джиардини, който започва неговото строителство през 1722, Ласюранс, който продължава работите, Обер и Габриел, които го зовършват през 1728. По начало той е построен за дъщерята на Луи IV, дюкеса дьо Бурбон, която дава името си на двореца. През 1764 той става собственост на принц дьо Конде и бил разширен от него, докато е приел импозантния и аристократичен вид, който има днес, на площада, който носи същото име. От 1803 до 1807 Наполеон нарежда на Поайе да построи фасадата, която гледа към Сена в Хармония с тази на Мадлената, която стои срещу нея в налечината в дъното на Кралската улица. Галерията на фасадата поддържа алегоричен фронтон, който е дело на скулптора Корто. Другите барелефи върху крилата са дело на Рюд и Прадие. Вътрешността е богата на произведения на изкуството. Достатъчно е да напомним, че именно Делакроа декорира Библиотеката с Историятта на цивилизацията, между 1838 и 1845, докато пак за същата стая, Удон сккулптурира бюстовете на Дидро и Волтер. В началото седалище на Съвета на Петстотинте, в последствие Камара на Депутатите, днeс той помещава Народното събрание.
Мадлената
Един гръцки храм в центъра на Париж е без никакво съмнение нещо неочаквано. Наполеон е бил човекът, решил да издигне паметник в чест на Великата армия по модел на Квадратната къща в Ним. За да направи това, той наредил изцяло да разрушат предишната сграда, която не била дори завършена, за да започне отново работите от нула през 1806, поверявайки тази задача на архитекта Виньон. Станала църква и наречена на Света Мария Магдалена през 1814, тя се издига сред площада, който носи същото име. Тя има формата и структурата на класически гръцки храм: висок вход с широко стълбище на основната фасада, колонада от52 коринтийски колони, високи 20 м, които обкръжават цялата сграда и фронтон, украсен с голяма скулптурна композиция на Льомер, датираща от 1834, която представлява Последния съд. Вътрешността садържа само едно помещение с вестибюл, Където се намират две групи скулптури, на Прадие и на Рюд, и една полукръгла абсида. Над главния олтар е "Света Магдалена в небето", произведение на италианеца Марочети. На излизане от храма погледът може да обхване цялата пищност на Кралската улица чак до обелиска Луксор и дори до Бурбонския дворец.
Операта
Най-просторният лирически театър в света (той действително заема 11 000 м2, може да побере повеце от 2000 зрители и 450 актьора или фигуранти могат да стоят на сцената), и може би също най-интересната сграда от времето на Наполеон III. Построена по проект на Гарние между 1862 и 1875, фасадата й представлява това изобилие от декоративни елементи, което е характерно за тази епоха. Широко стълбище води до първия от двата плана, които представлява фасадата: на партера - големи сводове и масивни колони, пред които се намират многобройни мраморни групи. Пред втората колонада в дясно можем да наблюдаваме това, което се счита за шедьовър на Жан-Батист Карпо, "Танцът", чийто оригинал обаче се намира в музея на Лувъра. Първият етаж напротив е изграден от високи двойни колони, които обкръжават големи прозорци, над които стои малко плосък купол. Вътрешността не е по-малко разкошна от фасадата: "голямото стълбище" от скъпоценен бял мрамар, сводът, украсен с фрески на Изидор Пилс и залата, с таван рисуван от Шагал през 1966.
Елисейските полета
По начало тази обширна зона, кояо се простира на запад от площад Конкорд е била блатна. Кокато тя била пречистена през 1667 Льо Нотр създава дълга и широка улица с дървета, наречена Le Grand-Cours (големия двор)(, станала Шан-з-Елизе през 1709), която се изкачва от Тюйлери до площада на Звездата (La place de l'Etoile) днес площад Шарл дьо Гол. На входа на булеварда се намират конете на Марли, дело на Гийом Кусту. От това място до Кръглата точка (La place du Rond Point) на Шан-з-Елизе, булевардът е обкръжен с парк за разходка. По време на Втората империя Шан-з-Елизе се превръща в салона на Париж, място за срещи и зона, обитавана от най-големите имена в града. Ако днес булевардът е изгубил стария си аристократичен характер, то не е изгубил нищо от своята красота и елегантност. Луксозни магазини, кина, големи ресторанти, седалища на важни самолетни компании следват едно след друго по широките тротоари, винаги завладяни от парижани и туристи - цяла една космополитна тълпа.
Арката на Карусел
Построена по проект на Пиер-Франсоа Фонтен и Шарл Персие между 1806 и 1808, нейното предназначение е да слави победите на Наполеон I през 1805. Може да се каже, че тя е имитация на арката на Септим Север в Рим, чиято архитектурна организация и пластична украса тя приповтаря. Колони от червен и бял мрамор обкръжава трите аркади, а всяка от тях е богато украсена с барелефи, които напомнят императорските победи. На върха били поставени четирите бронзови коня, които Наполеон бил отвлякъл от базиликата Сан Марко във Венеция, където те били върнати през 1815. Тогава оригиналите били заместени с копия, към които по-късно била прибавена статуя, символизираща свободата.
Градината Тюйлери
Тя се простира на площ от около един километър от площада на Карусел до площада на Съгласието. Теренът бил спечелен от Катерина Медичи през 1563, за да се създаде там градина в английски стил. Подобрена през 1664 от Льо Нотр, градината Тюйлери днес се състои от два големи басейна, свързани чрез централна алея, която е обградена с редици от скулптури.
Триумфалната арка
Над Шан-з-Елизе, на върха на хълма Шайо се намира площад de l'Etoile-Charles de Gaulle, от който тръгват, като лъчи, 12 артерии. изолирана в средата на площада, се издига импозантната и величествена фасада на Триумфалната арка, започната от Шалърин по желание на Наполеон, който искал да я посвети на Великата армия. Завършена през 1836, тя има само една голяма арка и надминава по маса дори арката на Константин в Рим: тя действително е висока 50м и широка 45м. Фасадата на арката е украсена с големи барелефи, от които най.известен и най-красив е този отдясно върху страната на арката, която гледа към Шан-з-Елизе. Той е дело на Франсоа Рюд, представлявя “Тръгването на Доброволците през 1792” и е познат пред всичко с името “Марсилезата”.
Площад Конкорд (Съгласие)
Уреден между 1757 и 1759 г. според намерението ан Жак-Анж Габриел върху терен, даден от краля през 1743, той е наречен по начало на Луи XV, чиято конна статуя се е издигала в центъра на площада. Тази статуя, дело на Бушардон и Пигал бива разрушена по време на Революцията. Тогава там издигат Гилотината, под чийто нож са паднали главите на повече или по-малко важни личности по време на Революцията, от краля Луи XVI до кралица Мария Антоанета, от Дантон до мадам Ролан и до Робеспиер. Той става площада на Съгласито (Concorde) през 1795 и заема окончателния си вид между 1836 и 1840, благодарение на архитекта Хиторф. Днес в центъра на площада се издига Египетския обелиск, произхождащ от Луксор. Той е подарен приз 1831 на Луи-Филип от Мехмед Али и е поставен през 1836. Висок е 23 м, а йероглифите, с които той е украсен, изобразяват славните победи на фараона Рамзес II.
Осем статуи, символизиращи основните градове във Франция, се издигат по ъглите на площада. На север, Разположени на едната и на другата страна на Кралската улица, се намират два двореца с коринтийски колонади, които помещават понастоящем Министерството на военноморския флот и хотел Крийон.
Фонтаните
Построени по модел на фонтаните на площад Сан Пиетро в Рим, тези два фонтана, разположени на двете страни на обелиска, са построени от Хиторф между 1836 и 1846. Те са с няколко водоскока и статуите, които ги обитават са речни алегории.
Със сигурност в света има малко площади, които притежават същия чар, същото магицно обаяние, като тези, които излъчва този площад по всяко време на денонощието. През нощта, на светлината на фенерите, царува феерична и даже нереална атмосфера. През моста на Съгласието може да се наблюдава двореца на Бурбоните.
Бурбонския дворец
Той носи подписа на четири известни архитекти: Джиардини, който започва неговото строителство през 1722, Ласюранс, който продължава работите, Обер и Габриел, които го зовършват през 1728. По начало той е построен за дъщерята на Луи IV, дюкеса дьо Бурбон, която дава името си на двореца. През 1764 той става собственост на принц дьо Конде и бил разширен от него, докато е приел импозантния и аристократичен вид, който има днес, на площада, който носи същото име. От 1803 до 1807 Наполеон нарежда на Поайе да построи фасадата, която гледа към Сена в Хармония с тази на Мадлената, която стои срещу нея в налечината в дъното на Кралската улица. Галерията на фасадата поддържа алегоричен фронтон, който е дело на скулптора Корто. Другите барелефи върху крилата са дело на Рюд и Прадие. Вътрешността е богата на произведения на изкуството. Достатъчно е да напомним, че именно Делакроа декорира Библиотеката с Историятта на цивилизацията, между 1838 и 1845, докато пак за същата стая, Удон сккулптурира бюстовете на Дидро и Волтер. В началото седалище на Съвета на Петстотинте, в последствие Камара на Депутатите, днeс той помещава Народното събрание.
Мадлената
Един гръцки храм в центъра на Париж е без никакво съмнение нещо неочаквано. Наполеон е бил човекът, решил да издигне паметник в чест на Великата армия по модел на Квадратната къща в Ним. За да направи това, той наредил изцяло да разрушат предишната сграда, която не била дори завършена, за да започне отново работите от нула през 1806, поверявайки тази задача на архитекта Виньон. Станала църква и наречена на Света Мария Магдалена през 1814, тя се издига сред площада, който носи същото име. Тя има формата и структурата на класически гръцки храм: висок вход с широко стълбище на основната фасада, колонада от52 коринтийски колони, високи 20 м, които обкръжават цялата сграда и фронтон, украсен с голяма скулптурна композиция на Льомер, датираща от 1834, която представлява Последния съд. Вътрешността садържа само едно помещение с вестибюл, Където се намират две групи скулптури, на Прадие и на Рюд, и една полукръгла абсида. Над главния олтар е "Света Магдалена в небето", произведение на италианеца Марочети. На излизане от храма погледът може да обхване цялата пищност на Кралската улица чак до обелиска Луксор и дори до Бурбонския дворец.
Операта
Най-просторният лирически театър в света (той действително заема 11 000 м2, може да побере повеце от 2000 зрители и 450 актьора или фигуранти могат да стоят на сцената), и може би също най-интересната сграда от времето на Наполеон III. Построена по проект на Гарние между 1862 и 1875, фасадата й представлява това изобилие от декоративни елементи, което е характерно за тази епоха. Широко стълбище води до първия от двата плана, които представлява фасадата: на партера - големи сводове и масивни колони, пред които се намират многобройни мраморни групи. Пред втората колонада в дясно можем да наблюдаваме това, което се счита за шедьовър на Жан-Батист Карпо, "Танцът", чийто оригинал обаче се намира в музея на Лувъра. Първият етаж напротив е изграден от високи двойни колони, които обкръжават големи прозорци, над които стои малко плосък купол. Вътрешността не е по-малко разкошна от фасадата: "голямото стълбище" от скъпоценен бял мрамар, сводът, украсен с фрески на Изидор Пилс и залата, с таван рисуван от Шагал през 1966.
Елисейските полета
По начало тази обширна зона, кояо се простира на запад от площад Конкорд е била блатна. Кокато тя била пречистена през 1667 Льо Нотр създава дълга и широка улица с дървета, наречена Le Grand-Cours (големия двор)(, станала Шан-з-Елизе през 1709), която се изкачва от Тюйлери до площада на Звездата (La place de l'Etoile) днес площад Шарл дьо Гол. На входа на булеварда се намират конете на Марли, дело на Гийом Кусту. От това място до Кръглата точка (La place du Rond Point) на Шан-з-Елизе, булевардът е обкръжен с парк за разходка. По време на Втората империя Шан-з-Елизе се превръща в салона на Париж, място за срещи и зона, обитавана от най-големите имена в града. Ако днес булевардът е изгубил стария си аристократичен характер, то не е изгубил нищо от своята красота и елегантност. Луксозни магазини, кина, големи ресторанти, седалища на важни самолетни компании следват едно след друго по широките тротоари, винаги завладяни от парижани и туристи - цяла една космополитна тълпа.
Арката на Карусел
Построена по проект на Пиер-Франсоа Фонтен и Шарл Персие между 1806 и 1808, нейното предназначение е да слави победите на Наполеон I през 1805. Може да се каже, че тя е имитация на арката на Септим Север в Рим, чиято архитектурна организация и пластична украса тя приповтаря. Колони от червен и бял мрамор обкръжава трите аркади, а всяка от тях е богато украсена с барелефи, които напомнят императорските победи. На върха били поставени четирите бронзови коня, които Наполеон бил отвлякъл от базиликата Сан Марко във Венеция, където те били върнати през 1815. Тогава оригиналите били заместени с копия, към които по-късно била прибавена статуя, символизираща свободата.
Градината Тюйлери
Тя се простира на площ от около един километър от площада на Карусел до площада на Съгласието. Теренът бил спечелен от Катерина Медичи през 1563, за да се създаде там градина в английски стил. Подобрена през 1664 от Льо Нотр, градината Тюйлери днес се състои от два големи басейна, свързани чрез централна алея, която е обградена с редици от скулптури.
