Брюксел

БРЮКСЕЛ

Големият площад – е сърцето на стария град. Има формата на правоъгълник със 110м. дължина и 66м. ширина. От едната страна се намира кметството, а от другата срещу него – къщата на краля, която е заобиколена със старинни къщи на различните занаятчийски сдружения от 17в. Тук в определени дни се състои пазарът на цветята.
Кметството – е най – забележителният от старинните паметници на Брюксел и една от най – хубавите сгради с готическа архитектура в Белгия. Датира от 15в. Наблюдателната кула е висока 90м. Над нея се издига ветропоказател – 5м. висок, който представлява Сен Мишел убиващ змея. В основата на кулата стои широка врата със свод, украсена със статуи символизиращи – Справедливостта, Благоразумието, Мира, Закона, Умереността и Силата. Във вътрешния двор се намират 2 фонтана, украсени с алегоричните статуи на реките – Meuse и Escout.
Сгради на занаятчийските сдружения:
1 –2 Кралят на Испания – къщата на хлебарите е по-класическа отколкото съседите си. На горния етаж се вижда бюста на краля на Испания – Шарл ІІ, който е бил на власт по времето когато е строена сградата. 6- те статуи на балюстрадата символизират – Силата, Житото, Вятъра, Огъня, Водата, Ясновидството. На върха се издига ветропоказател. Сега тази къща е кафене.
3. Ръчната количка – Къща на Graissiers. Фасадата е в итало – фламандски стил. Украсена е със статуя на Сен Жил, водач на Graissier. Днес сградата е кафене.
4. Чантата – Къщата на мебелистите и бъчварите е в итало – фламандски стил. Странната табела на входа на вратта(човек пъхнал ръка в чантата на друг човек) дава името и.
5. Вълчицата – Къща на стрелците. Един път е изгоряла при пожар, втори път е била разрушена при бомбардировка. Затова е усрасена с феникс – птицата, възраждаща се от своята пепел. Над входа на приземния етаж се намира скулптурна група на Ромул и Рем хранени от вълчица. Колоните на втория етаж са закрити от статуи символизиращи – Истината, Лъжата, Мира и Раздора. Над 4-те медалиона на Римските императори (Траян, Тибер, Август и Цезар) е барелефа, който представлява преследването на змея Питон от Аполон.
6. Корнет – Къщата на лодкарите. Отново в итало – фламандски стил, украсена с фрегата от 17в. – гордост на занаята, който финансира строежа. Точно над нея са изобразени две морски кончета въседнати от рицари, а между тях тритон хванал жертвата си – риба.
7. Лисицата – къщата на галантеристите е взаимствала елементи от стила Луи 14. Барелефите са дело на де Во, чието име означава лисица. Те представляват амурчета отдали се на занимания, присъщи на занаята на галантеристите. На 1-ия етаж 5 статуи символизират Правдата със завоалирани очи и 4-те континента познати тогава – Африка, Европа, Азия и Америка. Върха на покрива е украсен със статуя на Свети Никола, покровител на галантеристите.
8. Звездата – Къщата на амама(представител на владетеля) е най – малката на площада. Част от нея била разрушена през 1853г. за да се разшири ул. “Чарлс Бюлс”. Приземния етаж бил заменен с галерия(пасаж). На върха на сградата има звезда, откъдето идва и името и. В пасажа се намира скулптурата на Евърард Серкла – патрициански владетел, който през 1356г. прогонил фламандските войски на граф Луи де Мал. През 1388г. бил смъртно ранен от хората на сеньор Гаасбек, на който се противопоставил за да защити правата на града си от несправедливите искания. Ако докоснеш бронзовата ръка на статуята – това носи щастие.
9. Лебедът – Къщата на месарите е била преди частна собственост на Пиер Форизо. Карл Маркс и Фридрих Енгелс са организирали тук 2 събрания по времето когато са живели в Брюксел. Лебедът сега е ресторант.
10. Златното дърво – Къщата на пивоварите, която преди това е била на тапицерите и на кожарите е украсена с конна статуя на Шарл дьо Лореин. Този анахронизъм се обеснява с факта, че първоначалната статуя на Максимилиан – Емануел Баварски се счупила на парчета и била заменена с друга статуя, а тя на свой ред от тази, която виждаме. В момента тук се намира музеят на бирата – старинни инструменти за производство на бира, както и супермодерни техники са изложени тук. В края на посещението си туристът може да дегустира хубавата белгийска бира.
11 – 12 – Розата и планината Табор са частни къщи.
13 – 19 – Къщата на дуковете Брабан.
16 – Вятърната мелница – е къщата на мелничарите.
17 – Гърнето – къща на дърводелците
18 – Хълма – къща на склупторите, каменоделците, зидарите.
19 – Борсата
20 – Еленът
23 – Ангелът
24 - 25 – Златната лодка – е къща на шивачите. Тук се вижда влиянието на италианския барок и фламандската декорация, чието съчетание е характерно за повечето къщи на Големия площад. Между прозорците на мецанина се вижда бюста на Сен Барб – покровителят на шивачите. Днес “златната лодка” е кафене.
26 - 27 – Гълъбът – е къща на художниците (бояджиите). Виктор Юго е отседнал тук при пристигането си в Белгия, след като преминал границата преоблечен като работник и с фалшив паспорт за да задоволи страстта си към постановката. Тук Юго е написал “Историята на едно престъпление” и “Наполеон – малкия”. Архитектът на къщата наслагва еленти от дорийски, йонийски и коринтски стил.
28 – Стаичката на амама – наричана е също и “Златният търговец”. Тук се е намирало седалището на амама, който е представлявал дук дьо Брабан и се е занимавал с администрацията на града.
29 – 33 – Къщата на краля – тази сграда е разположена на мястото на стария пазар, заменен през 15в. от къщата на дука, където са се помещавали службите за събиране на такси. Тази къща е преминала във владение на Бургундските дукове(а именно на Чарлс Кент – крал на Испания). Три века по – късно Чарлс Бюл наредил да реконструират сградата. Архитектът запазил късния и готически стил и добавил кулата и галериите на приземния етаж. В момента тук се намира градският музей. В него са изложени произведения на изкуството свързани с историята на града и местните производства. Въпреки името си никой крал не е живял тук.
Музеят на дантелите – Музеят е малък, но вътре може да се види богата колекция от прословутите брюкселски дантели от 17 и 18в.
Манекен Пис – На ъгъла на ул.Шен и ул.Етюв се намира. Той е обект на обичта на жителите на града от 1619г., символизира брабанската насмешливост и духовитост. За да се запази невинността на малкото човече или по – скоро в чест на най – именития и стар жител на Брюксел, обичаят е да му се подаряват дрехи. Тази традиция тръгва от Максимилиан – Емануел Баварски, управител от името на краля на Испания Шарл ІІ, който му направил първия подарък – облекло през 1698г. От тогава малкият човек има богат гардероб. Повечето държавни глави го обличат с най – представителната униформа на техните страни. Символът на Брюксел, манекенът Пис е бил краден няколко пъти. Първо през 18 век от английски войници и бил върнат от жителите на източна Фландрия. После от войниците на Луи 15, когато завзел града. Кралят го върнал и подарил на малкия човек дреха от брокат, извезана със злато и с кръста на Луи 14. Последната кражба датира от 60-те години, когато студенти искали да привлекат вниманието върху проблеми свързани с образованието. Статуята от бронз преди е носила името “малкият Жулиен”. В една от залите на градския музей могат да се видят всички облекла на манекена Пис.
Легендата гласи, че един богат буржоа загубил единствения си син по време на народните праздници и го намерил едва след 5 дни на ъгъла на улица “Етюв” да прави това, което манекенът продължава да прави и до днес. Според друга легенда едно малко момче спасило града, като изгасило по свой начин фитила, с който враговете искали да опожарят града.
Брюксел е основан през 1580г. от Сен Жери – свещенник на Канбре. Всяка година на 2 юни на големия площад се организира игра на шах с живи фигури. Площадът се превръща в шахматна дъска. Тази игра започва през 1549г. на 2 юни от магистратите на Брюксел в чест на императора Чарлз Кент, синът му Филип и сестрите му Елеонора – кралица на Франция и Мари – кралица на Унгария.