Истанбул
ИСТАНБУЛ
Население-16 млн.д.
ИСТОРИЯ
Столица на три големи империи-Римска,Визатгийска и Османска-днешния Истанбул е град с много лица.Макар често да се казва,че Турция свързва Европа и Азия,в дейсгвителност връзката е Истанбул-единствения град в света,простиращ се на два континента.Босфора отделя Европейския Истанбул от азиатските предградия-тесен канал,който свързва Черно море с Мраморно море.Самата европейска част на града е прорязана от водната маса на Златния рог,един залив дълъг 8 км.,който разделя стария Стамбул на юг от Галата и новия град Бейоглу на север. Като дата на възникване на трайно селище се сочи 660г.рл.н.е.Тогава преселтици гърци,дорийци от град Мегара,недалеч от Атина,устройват тук първата заселническа колония.Развиващото се южно от мястото на вливане на Златния рог в Босфора селище е укрепено и започва до се нарича Бизантион.То се развива като търговски пункт на пътя за гръцките черноморски колонии.В края на 2в. от н.е.римляните завладяват Бизантион и го разграбват.Скоро оценяват неговото забележително географско положение,възстановяват го и го разширяват на запад с крепостни стени. Византийците опъвали огромна верига през Златния рог с надежда да предпазят своята столица от морските нашествия.Такниката не издържала на набезите на младия османски султан Мехмед ІІ,пренесъл своите кораби по суша и ги спуснал на вода зад веригите. Не само географските дадености предопределят величието на Истанбул.Голяма част от особеностите на града са създадени благодарение на силната воля на 4-ма мъже:император Константин Велики,който през 330 г.сл.Хр.преместил столицата на империята от Рим в Бизантион и официално го преименува на“новия Рим”,който става известен като Константинопол,града на Константин.Новата византийска империя на изнок просъществува дълго след като Римската империя на запад се разпада.Столицата на Константин преживява разцвет под властта на император Юстиниан хпез VІв../527-565г.:.През 532г. той нарежда построяването на великолепната Агия София/Айя София/на мястото на по-старата църква строена за Константин.Това архитектурно чудо става обект на множество имитации в града и навсякъде в Турция.Под влиянието на византийците Константинопол става най-голямата митрополиа,която някога Западния свят е познавал. По заповед на Мехмед ІІ,известен като Фатих/Завоевателят/,Айя София и другите църкви са превърнати в джамии.Мехмед е този,който завладява отдавна занемарения, почти разрушен Константинопол през 1453 г.,преустройва го и го прави отново столица на велика империя.По това време той става известен като Истанбул.През 1468 г.Мехмед ІІ започва строежа на дворец върху живописния хълм край сметището на града,където Златния рог се среща с Босфора.Следващите султани разширяват и обогатяват постройката,за да се превърне тя в приказния дворец Топкапъ.Повечето красиви османски сгради в Истанбул са от времено на Сюлеймат Великолепни /1520-1566 г./,който довежда до истински разцвет изкуството и архитектурата,литературата и правото на Османската империя.Той упълномощава известния архитект Синан да проектира сградите,които сега са признати за част от най-добрите образци на Ислямската архитектура в свега-джамии като великолепната Сйлейманийе,Соколу Мехмед паша и изящната Рюстем паша. 29.10.1923г. е паметна дата за цяла Турция и Иставбул,когато е поставено началото на Република Турция,но Истанбул вече не е столица на страната и мнозина са предричали неговия упадък.Благоприятното геогпафско положение отново помага на града да запази ролята си на пръв стопански и кулгурен център на страната,важно промишлено ядро,където са съсретоточени над половината от индустриалните производства.Широко развити са отраслите на леката промишленост,вносно-износно средище е чрез пристанището.Посредством моста над Босфора и новия мост в западната част на Златния рог се прокарва междуконтиненталната магистрала Европа-Азия,която преминава през северната периферна част на града. Предприетите през 1928г. от първия президент на страната Кемал Ататюрк реформи за модернизиране на страната дават своя отпечатък и върху бившата столица. Истанбул започва да оформя и свое модерно лице-със свръхзадръстваниия,замърсен въздух,хотели от бетон и стъкло.Но красотата на града се крие от съчетанието на древност и съвремие.
І. СТАРИЯ СТАМБУЛ
Айя София - Била е най-голямата църсва в света от времето на завършването й през 537г.,до построяването на “Св.Петър” в Рим хилада години по-късно.Като най-великата творба на византийската архитектура,тя е най-важният храм за християнството в продължение на 900г.Преживяла е земетресенията, кръстоносците и завладяването на града от Мехмед ІІ през 1453г.,след което е превърното в джамия. 4-те и минарета са добавени от следващите султани. Византийските мозайки са покрити с мазилка през 16в.,по повеля на Сюлейман Великолепни заради ислямското предписание,забраняващо изобразяването на човешки фигури в храмовете. През 1936г. Агатюрк превръща Айя София в музей.Малко след това американски апхеолози преоткриват мозайките и днес могат да бъдат видяни. Горе,където някога е стоял олтара, има гигантско изображение на Дева Мария с детето Иисус, а около нея са стенописите на архангелите-Михаил и Гавраил. Най-добре оцелелите мозайки от 13в. са на император Комнин ,императрица Зоя и нейния съпруг,Йоан Кръстител, Иисус с Мария. В северното страничво крило в джамията се издига свещената колона, направена от мрамор и месинг и според поверието от нея изтича чудотворна вода. През вековете вярващите са издълбали дупка в колоната от своите целувки, а днес посетители от различни вяри продължават да я докосват и да си пожелават нещо.
Потъналата цистерна
Най-впечатляващата част от една подземна мрежа от канали,които се смята че са създадети по заповед на император Константин през 4в.и са разширени от Юстиниан през 6в.Цистерната винаги се е държала пълно като предпазна мярка срещу дългите обсади.Тя е с 336 мраморни колони,високи по 26 фута,които поддържат византийските арки и куполи.
Синята джамия/Сулган Ахед Джамия
Има 6 минарета и множество куполи и полукуполи.Броят им е същият като на джамшята Елхарам в Мека,докато султан Ахмед - не изпраща своя архитект там,за да построи седмо минаре и да възстанови върховенството на Мека.Наречена е синя,защото е украсена от 20 000 блещукащи сини плочки от Изник,разнообразени от 260 прозорци с цветни стъкла.Архитектът Ахмед ага,известен като Седефкар,ученик на прочутия Синан, работи цели осем години върху джамията,започвайки я през 1609г и завършена 1616г..Неговата задача,поставена от султан Ахмед е да надмине юстинияновия шедьовър Айя София-завършена почти 1 100г. по-рано,и мнозина вярват че той е успял.Като джамията Сюлеймание и Синята джамия е разделена на три части.Към нея функционира и музея на килимите. Встрани зад Синята джамия се намира Музея на мозайките-бившата резиденция на византийските василевси.Мозайките,които дават името му,остават скрити под земята в продължение на 1 000години,преди да бъдат открити от археолозите през 1935г.
Хиподрума
На площад “Атмейдан” се простира първоначално построения от император Септимий Север в 203г и разширен от Константин Велики,за да побира 100 000 души византийски хиродрум.По времето на Константин Велики става център на публични забавления във византийската столица-надбягвания с колесници и циркове.Диспутите между групите поддръжници на различните екипи на колесниците често стигали до насилствени сблъсъци.30 00 д.загиват тук в известното въстание Ника от 532г.сл.хр.Все още може да се види оригиналната форма на Хиподрума,простиращ се на 400м.дължина и 120м.ширина.Входът е бил оттам,където днес и фонтана на император Уилям ІІ. Паметниците,които се открояват на тревната площ срещу Синята джамия са Змийската колона-взета от храма на Аполон в Делфи-Гърция,Арката на Константин VІІ Порфирородни/10в./ и Египетския обелиск-пренесен по нареждане на император Теодосий І от Египет през 15в.,а датира от 390г.,висок 20м.с 4 странна бронзова конструкция с барелефи.Те формирали част от централната ос,около която са се надбягвали колесниците.Днес този площад е исторически,културен и туристически център на Истанбул,Първоначално Хиподрума е украсен и с бронзова скулптура на четири коня в естествена големина-взета от венецианците,а днес е на катедралата Сан Марко.
Ибрахим паша Сарайъ
Грандиозна резиденция на зета и велик везир на Сюлейман Великолепни е построена през 1524г.Обзаведена е богато,за да бъде най-хубавата частна резиденция в Истанбул,но Ибрахим паша не и се възхищава дълго.Той е екзикутиран,когато става твърде могъщ за мластолюбивата жена на Сюлейман,Рокселана.Сега сгпадата помещава музея за турско и ислямско изкуство,където е проследен начина на живот на турците от 8в. до наши дни-керамики,изделия от дърво,миниатюри,калиграфии.
Археологическия музей /от ляво на Топ капъ/
Съдържа богата колекция от гръцки и римски антики от цяла Турция-от Ефес и Троя и величествена гробница,за която се вярва че е на Александър Велики,детско крило с макет на Троянския кон,едно от поселенията на Троя и секция на Истанбул.Наблизо е музея на древния Ориент и Керемидения павилион-керамика от ранния период на Селджукската и Османска империя и плочи от Изник,където се е произвеждала най-хубавита керамика в света през 17 и 18в.
Двореца Топкапъ
Разположен на върха Сераглио,където Босфора се среща със Златния рог.Обширния дворец е бил резиденция на сулганите и техните хареми от 50-те години на 15в.до 1868г. Султан Ахмед ІІ построява този оригинален дворец малко след завладяването на Константинопол.През вековете следващите владетели добавят по нещо от себе си,докато постройката придобива четири двора и помещения за около 5 000 души,постоянно живеещи там,включ.роби,евнуси и държанки.Първия двор или Императорската порта води до Двора на еничарите-Първия двор,с размери на футболно игрище,който сега служи като паркинг.В ляво е Аюя Ирини-визатгийска постройка от червени тухли,която днес се използва за концерти.Създаден през 14в. като султански елитен корпус,еничарите са взимани в ранна възраст от немюсюлманските семейства на Балканите,и възпитавани като мюсюлмави.През Портата на приветствието,построена през 1524г.от Сюлейман Великолепни-единствения на който е било разрешено да минава през нея на кон,а другите влизали реша.В кулите от двете страни за пазени затворвиците до времето на тяхната екзекуция. Втория двор по размери почти колкото първия е засаден с розови храсти и декоративни дървета и е украсен от павилиони,използвани за решаване на важни дела и за по-земни работи,като хранене на слугите.Вдясно са огромните дворцони кухни,в кошто сега са изложени едни от най-добрите колекции на китойски и японски порцелани.Право напред е заседателната зала на Държавния съвет,вякога председателствана от великия везир. Една от най-популярните секции на Топкапъ е Харемът, лабиринт от 400 зали,тераси,стаи,крила и апартаменти,групирани около султанските покои на запад от Втория двор.Само 40 стаи са достъпни за посещение с екскурзовод.Стаите илюстрират едновременно богатството и организацията на живот в харема.Само няколко от живеещите тук държанки са успявали да се представят пред султана,а от тях само избрани извървявали пътя до неговите покои.Първото помещение е приютявало дворцовите евнуси и около 200 по-незначителни държанки и наподобява манастир.В частните апартаменти около общия двор живеели главните жени.Царицата-майка,абсолютната владетелка на харема,разполагала с доста пространство за себе си,със собствен двор и мраморна баня.Султанските покои били украсени с брукат,стенописи,цветен мрамор,пищна мебелировка,злагно покритие и фина резба.Множеството фонтани са не само декоративна украса-те са затруднявали подслушването на султанските разговори. От Харема се излиза на по-малкия трети двор и теговата главна Порта на блаженството.Третия двор е осеян с някои от най-красивите дворцови павилиони.Някога чуждите посланици дълго са чакали за прием точно зад портата на Стаята за аудиенции,но достъпът до двора бил ограничен и заради това,че той помещавал Съкровището,4 стаи пълни със скъпоценни камъни,включително два необработени изумруда,всеки с тегло около 8 паунда,които някога висели от тавана.Тук е и изумрудената кама и 84-каратовия диамант,който според легендата е намерен от бедняк и продаден за три дървени лъжици.В тази секция могат да се видят и султански одежди,накити и костюми от султанския гардероб,проследяващи развитието на имперската мода. В Четвъртия двор има малки,елегантни летни къщи,фонтани и водни басейни,разпръснати между градините.Интерес будят и накои обекти като Златния кафез-където като под домашен арест живеели най-близките роднини на управляващия султан за да се запази мира.Обичаят датира от 1 800г.измествайки старата практика да се убиват всички съперници за трона.Друга интересна постройка извън откритата тераса с Кладенеца на желанията е щедро облицованата с плочки Стая за обрязване,където малките крале са ритуално обрязвани по време на 9-та или 10-та им година.
Капалъ чарши
Ататюрк премества политическата столица,но търговския център на Турция все още е в Истанбул.Гръдът е идеално място за свободната инициатива.Възникнал като ранна версия на съвремените търговски ц-ове,известна още като Покрития пазар и лабиринт,простиращ се на 200 дка площ от 65 покрити улици и 4 000 малки магазинчета,кафетега и ресторанти.Това е мастото с най-много магазини под един покрив в целия свят.Построен от Мехмед ІІ през 1450г.той е опустошен в по-ново време от два пожара-1954г. когато е почти унищожен и през 1974г.И в двата случаи е бързо възстановен в предишния си вид и с коридори,покрити и арки и фонтани от месинг и плочи.До западната порта на базара е и Стария книжен пазар със стари и нови томове на турски и др.езици.
Джамията на Бейязит
Тази куполна джамия,наподобяващата Айя София,датира от 1 504г. и е най-старата от османските императорски джамии в града.Посроена е при царуването на Баязит ІІ,сина и последователя на Мехмед ІІ Завоевателя.Позната е още като Гълъбовата джамия т.като е убежище на гълъбите.Двадесет антични колони поддържан куполната конструкция от 24 подкупола.В центъра на площада има фонтан от 17в.,а в юго-източната част са градините.Днес страничните сгради се ползват като обществена библиотека.
Истанбулския университет
Като бивша столица градът е просветен и културен център на страната.Основан през 1863г.като американски Робърт колеж к по-късно преустроен като Босфорски университет,чийто вход днес е откъм площад Баязид.Районът на университета с гигантски чинари,първоначално е обслужвал Османското министерство на войната,което обяснава войнствения стил на портала и главните здания.В градината стои беломраморната висока 200 стъпки кела Баазид-най-високата структура в стария Стамбул,построена през 1823г. от Махмуд ІІ като наблюдателница за пожарната.
Джамията на Сюлейман
Е най-голямото и прочуто творение на своя създател Синан през VІв.,която днес подслонява неговата гробница и гробницата на неговия патрон,Сюлейман Великолепни.Огромния купол се поддържа от четири квадратни колони и арки,а вътшните стени се подкрепят от по-малки куполи на всяка страна.Това е най-голямата джамия в града,която е по-семпла и по-одохотворена по своя характер,отколкото другите императорски джамии.
Българската църква”Св.Стефан”
Построена в неоготически стил,една от най-забалажителните постройки в Истанбул.Целия вътрешен декор,включително и това,което се сочи като резба е от лято желязо.Църквата е докарана от Виена с кораб по Дунава и е издигната върху западния бряг на Златния рог през 1871г. от процъфтяващата тогава българска източноправославна общност в Истанбул.Тя настоявала да има собствена внушителна църква,с която да отстоява независимостта си от Гръцката патриаршия.
ІІ. ОТ ГАЛАТА ДА ТАКСИМ
Мостът Галата
Мостът който свълзва ро-старите истанбулски европейски райони с Новия град. Подвежният мост е открит през 1993г.,на мястото на стария понтонен мост от 1910г.
Кулата Галата
Генуезците построяват тази кула като част от своята фортификация през 1348г.,когато контролират северния бряг на Златния рог.оттогава тя служи като наблюдателен пост на пожарната до 1960г.Днес подслонява ресторант и нощен клуб.Местността около кулата е бил преуспяващ италиански квартал преди и след падането на Константинопол..През 1492г.когато испанската инквисиция прогонва ервеите от Испания и Португалия,тук се заселват много бежанзи.Векове по-късно на това място се създава голям еврейски квартал.Днес 16 синагоги обслужват общността от 25 000 евреи
ІІІ. БЕШИКТАШ
Брегът на Босфора става любима резиденция на последните османски султани,които нърсят място за почивка от пренаселения град.Те основат там до края на империята.
Дворецът Долмабахче
Датира от 1853г.по случай 400 години от завладяването на Константинопол.Бил е резиденция на последните султани на Османската империя..След установяването на модерната република през 1923г.той става дом на Ататюрк,който умира там през 1938г.Името на двореца значи,”пълен с градини”.т.като първоначално е бил двореца на султан Ахмед І с градини засадени през 17в.Дворецът е смесица от индийски,турски и европейски архитектурни стилове.Абдул Меджид,чийто разюздат тачин на живот довежда до банкрут на империята,решава постройката да бъде симнол на откъсването на Турция от нейното минало и поемането и към Европа.Той дава на своя арменски архитект Балиан пълна свобода и неограничев бюджет.Неговото единствено искане е дворецът да “превъзхожда всеки един дворец на всеки друг властелин навсякъде по света”.Резултатът е истинско тържество на рококото-мрамор,огромни огледала,величествени кули и официални градини край фасада,простираща се почти 1/2 км.Султанското легло е от солидно сребро,ваните в неговата баня са езсечени от прозрачен алабастър.Европейските кралски особи също допринасят за великолепието-кралица Виктория изпраща полилей,тежащ 4 1 /2 тона,цар Николай І от Русия осигурява черги от кожи на полярна мечка.Резултатът е едно изобилие от позлата,кристал и коприна,и всяка частица е толкова ослерителна,колкото е Веркай. Близката джавия е построена от майката на Абдул Меджид през 1853г.
Босфора
След като тръгват от Еминьоню,корабните турове се насочват на север,извън Златния рог и минават край дворците “Долмабахче” и “Чираган”на европейския бряг.Втория мост на Босфора е известен като моста Фатих.Тава,което е пред нас са залесени хълмове,големи и малки села,модерни и старомодни,дървени,летни къщи.
Принцовите острови
Отстоят на 19-28 км. в юго-източната част на Мраморно море.Разходката до тях трае от 1 час до 55 мин. и тръгват от Сиркеджи или Бостанджъ.Тръгването е първо за Бюйюкада и оттам за Хейбели.”Принцови” са наречени 9-те острова в Мраморно море,които по времето когато градът е бил наречен Константинопол,нежеланите религиозни лица са търсили тук убежище.По времето на султаните островите са осигурявали подходящо място за изгнание на нелоялните поданици.в трая на 19в. много ог богатите бизнесмени построяват тук многото викториански къщи в натруфен стил.През 30-те години на Бюйкокада,най-големият от островите е бил за исвестно време дом на емигранта Леон Троцки.Днес островите са убежище и мясно за уединение,бягство от шумния град.Тук транспортът е теглеви от коне каруци или велосипеди като има забрана за автомобили.Само четири от островите имат редовни корабни връзки и са по-големи,Бюйюкада и Хейбели,представляват истински интерес. На Бюйюкада най-голям интерес буди гръцкия манастир”Св.Георги”-с три параклиса и свещен извор с целебни води.Това е популярно източноправославно място за поклонение,особено по Великден,когато стотици християти се катерят боси.Парченца дрехи,канап и хартия са завързани по прастите и дърветата,вярвайки че желанието им ще се сбъдне. На Хейбели се намира Турската морска академия,но тя не буди голям интерес.Тук има два големи плажа в северната част и останки от матастир на Панагия/гр./от 15в. На европейския бряг на Черно море на 25 км от Истанбул се простира плажа Килиос.