КАН – Франция

Кан е основан от едно Лигурско племе през IIв. пр.н.е. на хълма Сюке. Бил е колонизиран от Римляните през 154г. След това настъпва период на проблеми свързани с набезите на Сарацините, който продължава до 1000г. По време на войните между Франсоа I и Чарлс Кент (1524 – 1536) Кан е превзет два пъти. През 17в. градът се намира в центъра на конфликта, който противопоставя Луи XIII и Испанците. През 1707г. е ред на Виктор Амеде II, Савойския дук да завладее града. А през 1815г. Кан е бил първия бивак на континента на Наполеон, който се завръщал от о-в Елба. Щастливата съдба на Кан се дължи на неприятното приключение на един английски канцлер – Лорд Бругхам, който отивал в Ница през 1834г. Но тогава имало холерна епидемия в Прованс и управникът на Ница наредил по протежението на р.Вар санитарен кордон за да защити земята си от този бич. Богатият пътник, който не можал да премине границата се върнал отново в Кан, който бил тогава малко риболовно пристанище. Местото му харесало толкова, че той си построил жилище там. В продължение на 34г. чак до смъртта си той напускал мъглите на Лондон през лятото за да си прави лечебни слънчеви бани в Кан. Неговият пример е последван от английската аристокрация. Кан започва бързо да увеличава населението си и става летен курорт от първа величина на Лазурния бряг и “зимен салон на световната аристокрация”, един от най-престижните европейски туристически градове.

Пристанището Сен Пиер

До началото на века, кеят Сен Пиер(Св.Петър) е бил задръстен от рибарски мрежи. По традиция 1-ви август, денят на Св.Петър се е чествал от рибарите като се е изгаряла стара лодка. А на другия ден всички заедно са ходели в енорийската църква за да присъстват на литургия; правели са се дарения от които главното – най–хубавата уловена риба. Празникът завършвал с игри и двубои на плажа. Днес пристанището е много оживено и подслонява не само рибарски корабчета, но и много луксозни яхти.

ХЪЛМА СЮКЕ

Исторически център на Кан , кварталът Сюке се издига над старото пристанище.Най – добре е да вървим по ул. Моншевалие, която тръгва от площада на Кметството. Минаваме покрай днешната автогара на Кан и продължаваме по ул.Моншевалие-нагоре По пътя се минава покрай наблюдателната кула на Цитаделата. Пристигаме на площада на пред “Notre – Dame de l’Esperance”.Катедралата е построена през 16-17в. /1521-1648г./ и е в южен,провансалски готически стил.Съдържа ценни реликви и олтари от 17 век,статуи на Св.Ана /15 в./ и Св.Мария/16 в./.В ляво от катедралата,покрай старата камбанария е устроена площадка,вход към останките на Старинен замък от 12в., приютяващ днес музея Кастр.

Музеят Кастр

Старият замък на Кан, строен през 11, 12в. от леринските монаси за да се наблюдава пристанището, помещава сега важни археологически и етнографски колекции от 5 континента. На входа, капелата “Св. Анна” приютява временните изложби. Залите и са посветени на религията и митологията (творби от школата на Фонтенбло), на Прованс и на Кан видени през очите на художници от 19 и 20в. Във вътрешния двор се издига квадратната кула на Сюке – стара наблюдателна кула, висока 22м., която помещава временни фотографски изложби.Последните зали на музея представят богати археологически колекции от средиземноморския басеин и от близкия изток – Иран, Сирия, Кипър, Рим и примитивно африканско изкуство. От площадката пред музея се разкрива неповторима панорама към Пристанището, булевард Кроазет,Фестивалния комплекс и голяма част от града.В далечината се открояват и Леренските острови-1)по-толемия е о-в Маргарита,известен като острова на “желязната маска” и 2) остров Сен Онор-с манастир и абатство от 11 век.На фона на този декор през юли се организират концерти на класическа музика – “Нощите на Сюке”.

ОСТРОВ “СВЕТА МАРГАРИТА” 

Историята на “Желязната маска” През 1687 г. в укрепения замък на о-в Маргарита, затвора на Републиката е изпратена персона, която според Волтер е носела маска, чиито подбрадник имал железни пружини. Нейната самоличност не можела да се установи. Съществуват много версии, за това кой е бил човекът с Желязната маска.1)версия- Лекаряя на Ана Австрийска, който след като направил аутопсия на Луи 13, направил песимистичното заключение по отношение на възможностите му да бъде баща. Неговият зет, наследник на тези документи, разгласил тайната на Републиката, което било причината да го заточат на о-в “Маргарита”;2)версия-Това бил малък черен паж, предложен на кралица Мария-Тереза от дука Бофорт.Този паж и станал любовник и кралицата родила малко черно момиченце, Мари-Ан, която през 1695 г. става сестра Луиза-Мария-Тереза, по – известна под името Морес де Морет.;3) версия- това бил брат-близнак на Луи 14. През 1703 г. затворникът с желязната маска умира.

Капела Белини 

Тази капела е била част от приказния тоскански дворец “вила Фиорентина”, построен в края на 19в. за балканското благородничество. В бароков стил, на западната страна на сградата е гербът на граф Витали. Вътрешността пази спомена и няколко творби от последния собственик – художника Белини, който устроил тук ателието си.

Булевард Кроазет 

Дължи името си на древен кръст, който бил дълбоко почитан от жителите на Кан. През 1850г. общинарите смятат , че е крайно необходимо да се създаде булевард по протежение на залива по подобие на булеварда Промнад де- з -Англе в Ница за да се угоди на богатата клиентела. 20 години са нужни за да бъдат засадени палмовите дървета и булевардът да бъде открит. Фестивалният и конгресен комплекс – На входа на Кроазет се издига Новият фестивален и конгресен комплекс. Построен през 1982г. на мястото на старото градско казино той приема всяка година през май.

Международния филмов фестивал

И други големи прояви се състоят тук – фестивала на танца, концерти, театрални вечери, MIDEM- международния базар на диска и музикалното издателство, на телевизионните програми, редица конгреси. Дворецът включва – голяма зала, която побира 2 400 места и в която се състоят прожекциите на филмовия фестивал, зала Клод Дебюси предназначена главно за концерти, площ от 14000 м2 за търговски изложения, салон за посланниците – за организиране на приеми, 10 зали за конференции, телевизионно студио. В западното крило се помещава казиното с игралните си зали и нощния клуб. Зад сградата срещу залива, под открито небе е Морският театър (1200 места). А между двореца и градините е Алеята на звездите с около 200 циментови плочки с отпечатъци от ръцете на големите филмови звезди. Международния филмов фестивал – Създаден като реакция срещу фестивала във Венеция, който е бил под влияние на фашистката идеология. Първият обявен филмов фестивал е анулиран през септември 1939г. поради обявяването на войната. Едва през 1946г., на 20 септември е официалното откриване на фестивала в градското казино. С изключение на 1948г. и 1950г. фестивалът се е състоял всяка година от своето откриване, отначало през септември сега през май за около 2 седмици. За съжаление прожекциите са само за професионалисти. Дворците – Репутацията на Кроазет се дължи в голяма степен на престижа и лукса на нейните многобройни дворци с разнообразни стилове и колосални размери. Най – известни са Гранд хотела, хотел Хилтън, който е запазил фасадата си от времето когато той е бил фестивален дворец (4 десетилетия той е приютявал филмовия фестивал), хотел Карлтън, хотел Мажестик, хотел Мартинез, Малмезон – седалище на културния център на града. В края на Кроазет е лятното казино на Кан – Палм бич, свидетел на приказни балове и други празници.

Православната църква “Св.Архангел Михаил 

Освен многото англичани,следващи примера на лорда,в Кан идват и много руснаци Редовното присъствие в Кан, през зимите, на императрица Мария Александровна – съпруга на цар Александър ІІІ породило нуждата от църква достатъчно голяма да побере двора на императрицата.Така била устроена църквата “Св.Архангел Михаил”. В криптата са били погребани телата на членове на императорската фамилия починали в изгнание.,князете Петър и Никола Николаевичи и съпругите им. Във вътрешността, богато декорирана, има забележителни икони. Камбанарията е завършена по – късно от основната сграда.