Краков

Краков - "Малката Прага" Тук всеки ъгъл си има легенда. Духът на старата полска столица успешно устоява на туристическите набези Анита Димитрова "Малкият Париж", "Северната Венеция" - всеки втори европейски град е кръстен на някой друг. Никога не видях два града да си приличат толкова много, колкото Прага и Краков. Или по-скоро Краков да прилича на онова, което Прага вече няма да бъде. Преди десет години чешката столица бе един от най-красивите градове в света. Тя все още си е там, в центъра на Европа - с готическите си кули, павирани площади и фантастично пиво. Но всеки сантиметър от Карловия мост, всяко ъгълче от тесните улички на Старе место, всяко стъпало към Храдчани е "изядено" от туристите. Утъпкано от техните маратонки. Огласено от техните разноезичия. За последен път видях Прага пуста в 7 сутринта, в един леденостуден пролетен ден - цветовете й бяха като измити от вперените непрестанно в тях очи, очила и фотообективи. И тогава попаднах в град, който също се намира на 1200 км от София. И той е бил столица на крале, папи и нобелови лауреати. Но пътят към него не е утъпкан от милиони туристи - или поне не още. Твърде на север е за техните вкусове, или твърде на изток. Ако сте били в днешната столица на Полша Варшава, не сте научили много за местните митове, спомени, история и архитектура. Но Краков все още носи очарованието на девствените приказки Нищо не може да се сравни с това да попаднеш на Пазарния площад в ясен летен ден. Всяка сграда е яркоцветна, измита и кокетна под тъмносиньото небе. Във всички посоки щъкат хора, но точно толкова, колкото да поддържат усещането за радостно оживление - нищо общо с глобалните тълпи на "Староместке намести" или на Акропола, или на Айфеловата кула, или на "Пикадили Съркъс". Там, под двете различни кули на катедралата "Дева Мария", се срещаш с първата от многобройните краковски легенди. В силуета на възхитителния храм, построен през 1257 г. (и преправян в 14-и, 15-и, 17-и век) има нещо необичайно: двете кули са еднакви в основата, но различни към върховете си. Историята разказва за двама братя майстори, наети от краковските големци да построят църквата. Издигнали я братята, но стигайки до покрива, решили, за да е честно, ще направят две кули - по една за всеки. И всеки искал неговата да е по-висока и по-красива. Тъй силно станало съперничеството им, че единият от братята убил другия... и надстроил своята кула по-нагоре. От тази 81-метрова кула на всеки кръгъл час излиза тръбач, който оглася площада. И той си има легенда: по време на едно от татарските нашествия ордите забелязал пръв часовият, който дежурял на катедралата. Засвирил тревога, но татарска стрела пронизала гърлото му. В негова памет ритуалът е запазен до днес. Отвътре катедралата е не по-малко зашеметяваща. Олтарът й, изработен през 1477-1489 г. от Вит Ствош, е висок 13 метра и широк - 11. Позлатените скулптурни фигури в него изобразяват библейски сцени. Той се отваря и затваря като книга - всеки ден точно в 12 часа. Пазарният площад е по средата на тъй наречения Кралски път: от Флорианската кула - портата, през която някога се е влизало в Краков, до крепостта Вавел. Вавел е сърцето на града Дворцовият комплекс е огромен и е същият миш-маш от епохи, стилове и съдби, какъвто е и самият град. Той бил резиденция на полските крале от 11-и до 17-и век. През 1609 г. е съсипан от пожар и Сигизмунд III мести столицата във Варшава. Неговата легенда е свързана с основаването на Краков. В пещера под хълма Вавел живеел свиреп дракон на име Смок - почти като онзи в "Билбо Бегинс" на Толкин. Той бил победен от княз Крак, който положил основите на бъдещия град и му дал името си (събитието датира от средата на 10-и век, в учебниците за дракон се споменава смътно). В подстъпите на Вавелския хълм, край тихите води на Висла, и днес се издига желязна статуя на дракон, който през няколко минути бълва огън. Най-любопитна за посетителите на Вавел е Катедралата на св. Станислав и св. Вацлав. Тя е била не само сцена за коронации, но и последен дом на множество полски владетели и религиозни водачи. В нея са погребани крал Собиески, принцеса Ядвига, Казимир Велики. Един саркофаг обаче е празен; върху него от вишнев мрамор е издялан млад момък с кралска корона и меч. Така според скулптора изглеждал загиналият през 1444 г. в битка с турците край Варна полски крал Владислав, известен и като Варненчик. Саркофагът е празен, защото тялото на младия крал останало нейде край далечния черноморски град, който пет века по-късно стана фаворит в отпускарския календар на соц-поляка. Днес поляците не са чести посетители на Черноморието ни, но продължават с лекота да общуват с всякакви народи на всякакви езици. В Краков преклонението пред духа, творчеството и знанието е видимо. Бившата полска столица е световен академичен център, а Ягелонският университет - седмият по старост на планетата, се е разраснал из целия град и отдавна не заема само прочутата си готическа сграда на ул. "Голебия". За разлика от много други държави, голяма част от полския културен елит и интелигенция живеят и работят не в столицата Варшава, а тук. В Краков не е трудно да си обясниш защо Полша има цели четирима Нобелови лауреати за литература - Хенрик Сенкевич (1905 г.), Владислав Реймонт (1924 г.), Чеслав Милош (1980 г.), Вислава Шимборска (1996 г.). И в това число не влизат Адам Мицкевич, Юлиуш Словацки, Станислав Пшибишевски, Станислав Виспянски, Станислав Лем... Музеите са отлично уредени - и посещавани, въпреки солените цени на билетите. Заслужават внимание колекцииите на Народния музей, на Археологическия, в дома на граф Чарториски, където се съхранява оригиналът на Леонардо да Винчи "Дамата с хермелина". Сред най-богатите на носталгия и автентична атмосфера места в Краков е еврейският квартал Казимеж. Реставрираното му гробище, започнато вероятно около 1550 г. и спряло да погребва мъртви евреи около 1800 г., е култово за юдеите от цял свят. Казимеж стана известен от двете страни на океана заради наградения със 7 "Оскара" филм на Спилбърг "Списъкът на Шиндлер", заснет тук през 1993-а В Казимеж са най-вървежните заведения в града - нощни клубове или просто уютни кафенета, както и няколко от добрите хостели. Въобще в Краков видях някои от най-чистите, евтини и добре уредени хостели в Европа - макар като цяло новоприетата в ЕС Полша да не е евтино място. Най-"тънкият" и вкусен вариант за хапване са местните гевреци, или претцели. Те струват 1 злота, продават се на всеки ъгъл и са за предпочитане пред фастфууда и пиците на парче, очевидно идентични за целия свят. Японските и скандинавски туристи обаче доволно се тълпят в ресторантите от веригата "Хлопске ядло" (Селска храна). Тя продава "автентизъм" с връзки лук и чесън по тавана, каци със зеле по ъглите, недодялани дървени маси и пейки за клиентите. Менюто е свинско със сметана, варени картофи и кисело зеле - онази ужасяваща средноевропейска кухня, която никой уважаващ себе си южняк не би куснал. По миризмата ще се научите да отбягвате "Хлопске ядло" отдалеч - Краков има толкова други заведения, които заслужават внимание! Хилядолетният град не е много голям (741 000 жители) и централните му части спокойно могат да се обходят пеша. Градският транспорт е уреден и върви до късно, метро обаче няма. Имат нещо като нашите маршрутки, с които може да се отиде до друго изключително място, на 10 км извън Краков. Като стана дума за Толкин - солната мина Величка е сякаш прототипът на подземното царство на джуджетата Мория Легендата я свързва с кралица Кинга. Тя била унгарка, омъжена за полски крал, и много искала да направи подарък на новия си народ. Кинга търкулнала сватбения си пръстен и той паднал в дълбок процеп в земята. Отдолу се открили пластове каменна сол. Разработката започва още в 10-и век, а 500 години по-късно било обичайно поредният крал да се хвали пред гостите си, като ги развежда из мината. Днес Величка е туристическа атракция със своите 300-километрови тунели на 9 нива. Из тях има скулптурни композиции, изработени от сол. Най-впечатляващ е параклисът на Света Кинга. Всичко в него - и барелефите, и олтарът, и разкошните полилеи - е изцяло от сол. ---- снимки: Анита Димитрова 2. Гледките осезаемо напомнят старата Прага. 3. Лабиринт от тесни улички, арки и тунели в центъра на Краков. 4. На Пазарния площад се издига неизбежният градски часовник. 5. Катедралата "Дева Мария" извисява двете си различни кули. 6. Дворецът Вавел е бил резиденция на полските крале близо 600 години. 7,8 Архитектурата е миш-маш от епохи, стилове и съдби. 9. Уютните кафенета около Ягелонския университет събират млади хора от цял свят. 10. Статуя на кралица Кинга, изваяна от сол в подземията на някогашната мина Величка. 11. Нощем Пазарният площад става сцена на алтернативна култура - танци с огън под съпровода на тарамбуки. 12. Бившият пазар на платно "Сукенице" е най-запомнящата се сграда в Краков. Драконът на Краков бълва огън нощем Подземен живот кипи в солните мини на Величка Тайната на Краков, старата столица на Полша, е в това, че градът е пощаден от бомбардировки през Втората световна война, както и от участта да е в състава на Руската империя през ХVIII и ХIХ век. За сметка на това обаче през 1815 г., при поредното разделяне на Полша, е дадено на Австрия. Днес Краков е разкошно артистично средище, което събира в себе си минало и съвременност, вековни традиции и бурен нощен живот. Чужденците, дошли тук, остават изумени от готическите и ренесансовите постройки, които съжителстват безпроблемно с индустриални и битови сгради в типичния за соцреализма стил. По улиците на стария град чужденецът може да забрави в коя точно епоха се намира. Галерии, кафенета, в които се чете поезия, голям брой театри, пъбове, ресторанти и разбира се - нощни клубове и дискотеки. Всичко това е скрито в стари сгради, грижливо запазени и реставрирани. Градът почти не спи благодарение на огромното множество студенти и туристи. Освен с архитектурата си това място очарова с артистична атмосфера и множеството легенди. Създаването на града е обвито в митове. Символът на Краков е драконът Вавел бълващ огън. Той е увековечен с прочута статуя, като вечер от устата му излиза истински огън, за да припомня легендата. Героят Крак убил дракона и в негова чест било наименувано нововъзникналото през Х век търговско средище. Така важният за всеки поляк Вавелски замък, който определя историческия център на града, е място, което задължително се показва на туристите. 3 милиона средно годишно посещават този Версай на полските крале. В интериора на замъка има поразяващи неща, като например дърворезбата на тавана на една от официалните зали, която изобразява оцветени човешки глави. Онези, които не обичат задължителните групови посещения, могат и сами да намерят катедралите в стария град или синагогите в еврейския квартал Казимеж, където почти изцяло е заснет филмът на Стивън Спилбърг "Списъкът на Шиндлер". В Казимеж се намират и някои от най-добрите хотели, клубове и ресторанти с невисоки цени. В централната част заведенията са повече от хиляда, а само около хълма, на който се намира Вавелският замък, те са към 400. За разходка най-приятното място са бреговете на река Висла. Никой чужденец обаче не пропуска централния пазарен площад, който е действително огромен. Много са тези, които посещават добре запазения гробищен парк "Раковицки". Мариатската църква, построена в чест на Дева Мария, се намира в центъра на града. Голямата атракция тук са прозорчетата на една от северните й кули, от които на всеки кръгъл час се показва тромпетист. Той изсвирва мелодия през северния, западния, източния или южния прозорец - към четирите края на света. Мелодията е прекъсната, защото според легендата тромпетистът бил уцелен от стрела на нахлуващите татари. Днес сигналът, наречен "Хейнал", е символ и се излъчва по Полското национално радио всеки ден в 12 часа на обяд. Ролята на тромпетиста играят местните пожарникари, които са особено горди от това занимание. Учебно заведение на 600 години звучи твърде респектиращо, но щом става дума за Ягелонския университет в Краков, вековете не учудват никого. Това е втората най-стара Алма Матер в Европа след Университета в Болоня. Създаден още през 1364 г. по името на кралската династия Ягело, световноизвестното учебно заведение има 14 факултета, разпръснати из целия град. Тук учат около 40 хиляди от общо 100-те хиляди студенти в Краков. Като се има предвид, че висшите училища в района са цели 11, става ясно, че студентското градче е доста шумно. Мащабите му, добрите общежития и достъпният транспорт го правят едно от най-добрите места за учещи висшисти в Централна и Източна Европа. В края на месец май целият град оживява, защото тогава студентите празнуват началото на лятната сесия Тържествата и купоните им са обединени под името "Ювеналия" и продължават една седмица. Кухнята, която може да се опита в традиционните ресторанти на Краков, е по-скоро типична за Централна Европа, за Австрия и за Унгария, отколкото за Полша. Поднасят се гулаш, паприкаш, варено говеждо, виенски шницел, патица по краковски, печена с ябълки и гъби, варена елда, наричана в цяла Полша краковска каша. Всеизвестна е и краковската наденица. От сладкишите вкусен е изварникът, както и щруделът с ябълки. Само там се прави и така нареченият "пишингер" - тортичка от вафли, слепени с шоколадов крем, разбит със слаб алкохол. Ако внезапно огладнеете, по улиците можете да си купите "претцел". Той обикновено е невъобразимо твърдо подобие на нашенския геврек и също така евтин. В често срещаната верига с местна кухня "Хлопске ядло" пък може да се опита свинско със сметана. На изток от Краков, на половин час път с кола в подземните солници на село Величка се намира поразяващо човешко творение, което трябва да се види на всяка цена при пътуване в тази част на Централна Европа. Става дума за зали и църква, създадени на 200 метра под земята от сръчни и работливи миньори. Някога полските крале се хвалили пред гостите си с изключителните подземни творения на своите миньори. 300-километрови тунели на 9 нива разкриват уникален музей от фигури, направени от сол. Параклисът на Света Кинга навярно е единственото религиозно място в света, до което се стига с подземен асансьор. Неговият олтар, барелефите и полилеите също са от сол.