Любляна

Любляна е столица-мечта.Най-добре ще разберат жителите на големите градове на които им е дошло до гуша от шума и мръсотията и коп неят да живеят в чист, мил и тих град, в който хората са спокойни и любезни, а шофьорите вежливо спират, дори да не пресичате на пешеходната пътека. В интерес на ис тината, това е град, по който копнеят дори жителите на големите европейски столици. Ако трябва да я сравним с някоя от тях, това е Прага, само че в умален вариант и без ордите от туристи, които препускат по улиците. Има и улици, наситени с бохемска атмосфера и осеяни със сгради в стил ар нуво, които напомнят повече за Париж от 20-те години на миналия век. Преди да тръгнем по улиците на града обаче, нека напра вим една разходка в миналото. Подобно на много други градове (особено в съседна Италия), основаването на Любляна се свързва с героична легенда. В случая главен герой е не кой да е, а митичният древногръцки герой Язон. Според местната версия, след като откраднали Златното руно, Язон и аргонавтите прекосили Черно море, тръгнали срещу течението на Дунав, спуснали се по река Сава и от нея навлезли в Любляница. Там обаче ги очаквало последното препятствие - страшен дракон. Смелият Язон се хвърлил в битка с чудовището и го победил. Драконът обаче получил своя реванш - днес не древногръцкият ге­рой, а страховитият летящ звяр е символ на града, който може да бъде видян навсякъде - от герба на Любляна, през прочутия Мост на драконите до стилизираните метални изображения на дракони по сводовете на замъка. Колкото и красиво да звучи тази легенда, съвсем не отговаря на истината. Околностите на Любля­на били населени от праисторически времена, но първият град на това място е дело на ЛЕЖИО XV АПОЛИНАРИС или с други думи - на римския XV легион, чийно патрон бил Аполон. Императорите, в случая Октавиан, не оставяли армията нито за миг без работа - когато нямало война, легионе­рите прокарвали пътища и строели градове и аквадукти. Така през 15 г. от н. е. се появила римската колония Юлия Емона, която просъществувала, общо взето, необезпо­коявана цели 450 години, преди на историческата сцена да се появят хуните на Атила, които опустошили града. После настъпили смутните векове след разпадането на римската империя и името Любляна изплува за първи път от мрака на историята през 1144 г., когато е назована с немското си име Лайбах, и през 1146 г., когато е спомената с латинското си име Лувигана. Селището, известно под тези имена, получило статут на град през 1220 г. и през 1335 г. попаднало под властта на Хабсбургите, от която се отървало едва след разпадането на Австро-Унгарската империя през 1918 г. Единствено прекъсване било по време на Наполеоновите войни, когато французите направили Любляна столица на своите илирийски провинции. По време на Втората световна война градът преживял тежки времена. Първоначално бил окупиран от италиан ците, които, за да се справят с несекващата съпротива, го превърнали едва ли не в концлагер - опасали целия град от край до край с 32-километрова ограда от бодлива тел. Затова след края на войната маршал Тито (половин сло венец, половин хърватин по произход) обявил Любляна за град-герой по примера на Сталин, който обявил Ленинград, Сталинград, Севастопол и Одеса за градове-герои. Словения бе първата държава, напуснала югославската федерация, и след една, общо взето, бутафорна няколко дневна война загърби миналото, обърна поглед на Запад и започна да гради бъдещето. Затова никой не бива да се учудва нито на високия стандарт там, нито на факта, че въведе еврото преди Малта и Кипър. Да се върнем обаче на Любляна. Също както ранната история на града е пълна с бели петна, така и истината за произхода на името Любляна тъне в мъгла. Според повече то специалисти приликата със словенската дума люблена, която можем да преведем като обичана или Възлюбена, е чиста случайност. Някои лингвисти смятат за първоиз точник латинската дума АЛУВИАНА която означава река, която излиза от коритото и залива бреговете, други залагат на името на славянско божество... Какъвто и да е произходът на името Любляна, това с нищо не променя факта, че става въпрос за една от най-живописните и китни европейски столици. Сърцето на града е площад "Прешернов" (Прешернов Трг на словенски) пред францисканската черква. В самата черква няма да откриете нищо кой знае колко интересно, освен олтара, дело на франческо Роба, но първо тук кипи от живот, и второ, от това място се разкрива чудесна гледка към реката, която точно тук прави широк завой, към многобройните мостове над нея и кафенетата по бреговете й, към малките старинни улички, по-голямата част от които е заета от луксозни модни бутици, към импровизираните пазари и хълма със замъка... Най-популярният изглед от Любляна - онзи, който най-често откривате по пътеводители и пощенски картички - е именно на францисканската черкВа, реката и трите моста над нея, наредени плътно един до друг.