Марсилия

До 16 век Иф е диво островче, случайно убежище за рибарите, изненадани от буря. По време на едно свое посещение в Марсилия през 1516г. Франсоа 1 заповядва на острова да се издигне крепост (като има предвид стратегическото му местоположение). През 1531г. строежът е завършен. Замъкът с трите си кули заключва занапред залива на Марсилия. Когато кралят се завръща през 1535г., за да се срещне с Катерина Медичи топовете гърмят в негова чест. Но за дълго време това е единственият случай, когато могат да се чуят. Много бързо крепостта и гарнизонът от 60 човека сменят предназначението си. Като крепост Иф нигока не познава битките и затова става затвор. Първият затворник за когото има спомен е рицарят Анселм, който загива задушен в килията си. Един моряк, който се отнасял зле със своя капитан престоял тук 30 години. От 1689г. протестантите масово са затваряни в нездравословните килии на затвора, където са загинали много от тях. Но на затворниците от висшето общество крепостта предлага все пак прилични условия на живот. Младият Мирабо затворен за 6 месеца по заповед на баща си наема конфорта на своята килия и качаството на храната, която му сервират.

Противно на легендата желязната маска (чиято килия все още се показва) и маркиз Дьо Сад не са били в Иф. Но затова пък има други интересни затворници, от които най-известният е без съмнение абат Жозе Кустодио Фария, който Александър Дюма обезсмъртил с граф Монте Кристо.

След като приема бунтовниците през 1848г. и комунарите през 1871г. крепостта губи значението си на затвор. Отворена е за посетители от 1890г. Колкото до Едмон Дантес (граф Монте Кристо) хрониката на Иф не е запазила спомени от пребиваването му тук. Но за сметка на това дупката, която е издълбал в стената на килията добре се вижда.

Иф е бяло скално островче с площ от 3 хектара. Укрепленията от 16 век включват крепостна ограда и квадратна постройка с три цилиндрични кули пригодени за артилерията. На приземния етаж могат да се видят легендарните килии на Едмон Дантес и абат Фария, както и всеизвестната дупка издълбана от героя на Дюма. В двора са възпоменателните плочи на политическите затворници от 1848г. и на 3500 осъдени протестанти (от 1545 до 1750г.). В дясно от стълбището може да се види килията на осъдените на смърт, а на етажа най-хубавите килии на затворниците от висшето общество – маркиз Дьо Ла Валлет, Мирабо и други. Според легендата желязната маска също е бил затворен тук за известно време.

2. Notre – Damme de la Garde 

Разположена на хълма на Закрилата, висока 154м., тя винаги е била наблюдателен пост. Казват, че кулата съществува от праисторически времена и по – точно от римската епоха (но няма доказателства за това). През 15в. заповед на Шарл ІІ д’Анжу вписва хълма в списъка на сигналните кули. През деня сигналите са се давали с дим от запалена влажна слама, а през нощта с огън. Тази система се подобрявала с течение на вековете. За да запази Марсилия от армиите на Чарс Кент, Франсоа І наредил да се построи крепост през 1524г. на върха на хълма. И сега, в наши дни още се усеща присъствието на крепостта послужила за основа на сегашната базилика. А над северното предверие може да се види и днес емблемата на краля: саламандър. Много църкви са предшествали днешната конструкция. Първата през 1214г. когато един отшелник получава разрешение да строи върху този терен – собственост на Абатството Сен – Виктор. От 16в. църквата малко по малко се трансформира в набожен център на моряците. От тази епоха датират първите религиозни картини и плочи. От тогава и хълмът има  тройно предназначение: наблюдателен пост, военно съоръжение, култтово място.

В средата на 19в. Светото място се оказва много малко за многобройните поклонници, които го посещават. Тогава Монсеньор де Мазенод решава да построи  голяма базилика. Първият камък е положен на 11.09.1853г., строежът е поверен на архитекта Есперандиьо/архитект и на катедралата/, а освещаването на мястото е на 05.06.1864г.

Базиликата е в романо – византийски стил и отговаря съвършено на програмата за големите конструкции предприети в Марсилия по времето на Наполеон ІІІ. Сградата е изградена от 2 части: ниска църква, крипта в която се намира многоцветно разпятие останало от църквата от 16в., свято място, посветено на Светата Дева Закрилница, където преобладават мозайките на златен фон и многоцветните мрамори, които му приадават вид на реликвариум. Интересно е да се видят бронзовите врати и главния олтар, Девата от сребро, барелефа Благовещение от многоцветен фаянс – флорентинска творба от 16в. Присъствие-то на многобройни религиозни картини по стените красноречиво свидетелства за народната вяра в тази, която Марсилците наричат “добрата майка”. Върху камбанарията се намира позлатена монументална статуя на Девата от бронз. Тя е поставена там през септември 1870г. Откъдето и да се влезе в Марсилия се вижда тази огромна статуя, която сякаш закриля града с погледа си.

От срещата на трима мъже с изключителни съдби започва монашеският живот в Прованс. Свещени-кът на Екс – Лазар задържа в областта монах дошъл от Палестина (след дългократно бродене из Египет). Прокулус, свещеникът на Марсилия приема Жан Касиен. Всъщност Касиен е инициатора на монашеския живот в Марсилия. Въпреки това малко вероятно е той да е основателят на Абатството т.к. археологическите останки са от края на 5в. На мястото на днешното абатство се е състоял култов ритуал около гроба с мощите на Марсилски мъченик от 4в., който е дълбоко почитан. Криптите пазят ценни археологически свидетелства за присъствието на кариера, използвана през гръцката епоха и за елински некропол от ІІв. пр.н.е. Следата се губи между VІІ и Хв. В действителност Сен – Виктор, както и цялата западна Европа има тъмни периоди в историята си, варварски, нормандски и сарацински нашествия.

В края на 10в. монашеският живот се възражда благодарение на свещеника Онора и на първия Бендек-тински абат Уилфред. През 1020г. един каталонски монах Изарн предприема строителството на първата църква на която принадлежи кулата Изарн. От края на 12в. до края на 13в. Абатството е изцяло реконструирано. Укрепването на манастира се дължи на абат Сен – Виктор, станал папа в Авиньон под името Юрбен V. Сградата е включена в системата за защита на пристанището от неговия наследник Грегоар ХІ. От 11в. до 18в. “Сен – Виктор” се радва на важно надмощие над цялото Християнство в средиземноморския басейн. Революцията превръща църквата в склад, затвор и казарма (по този начин се избягва разрушаването и).

В Абатството се намират ценности, които не са добре познати.

В криптата: гробовете – близнаци на “Мъчениците” от 3в., саркофага на Ерос Форжрон, саркофага на Св. Еузебиа, на Св.Морис и неговите сподвижници; сарко-фага на Касиен от 5в., гробен камък на Изарн от 11в.

Във високата църква: олтара в капелата на Сен Сакрамент, култовото място.

“Сен Виктор” е свързан с традицията на 02.02. да се състои процесия при която извеждат черната Дева и зелени свещи – символ на светлината, надеждата и на пречистващия огън. Процесията завършва при старата хлебарница на Абатството с благословията на архиепископа на Марсилия.

   Освен своята културна роля , Абатството “Сен Виктор” е извоювало важно място в историята на най- старата част на града.

   Кметството на Марсилия и министерството на финансите предприемат разкопки и възстановяват църквата за да приеме тя настоящият си вид.

   Всяка година Абатството приема Фестивала на музиката“ПриятелитенаСенВиктор”.Придържайки се към историята на Сен Виктор най- интересна е легендата за “совалките”,това са традиционни народни бисквити,които се правят във връзка с фолклорните празници ,които се провеждат периодично в тази църква .Формата наподобяваща совалка е свързана с формата на лодката , с която са били отведени от Ласидон на брега първите Евангелисти.Тези бисквити се произвеждат и в наши дни в пекарна , която датира от 1781г.и , която може да се посети и види в най-старата марсилска хлебопекарна в близост до Абатството Сен Виктор.

е изградено от розов камък през 17в. Бюста на Луи 14, който украсява главната фасада е дело на марсилския скулптор Никола Галиние. Преди това е имало друг бюст на “краля-слънце” от лиежкия скулптор Гро-Фис, който бил разрушен по време на революцията.

В началото наричана театър, сградата е построена през 18в. в нео-гръцки стил, който бил на мода по това време. През 19в. града я откупува от компанията Лабо, чиято собственост е била и я превръща в общинска опера. Разрушена през 1919г. от пожар, сградата била възстановена в същия стил. Но вътрешната декорация е от 20-те години на нашия век.

Това са две църкви, разположени на едно и също място, носещи едно и също име. Едната е много стара, другата – съвременна. Разположена на брега на Жолиет, настоящата катедрала е дело на архитекта Есперандийо. Била е започната в средата на 19в. и завършена в началото на 20в. Вдъхновена от византийската архитектура, тя е изградена от различни материали – зелен камък от Флоренция, бял мрамор от Карара, оникс от Италия, мозайка от Венеция. Катедралата има внушителни размери – дълга е 142м., а купола и е с диаметър 17, 70м. Този голям паметник затъмнява донякъде скромната, но хубава катедрала Сент Мари Мажор. В романски стил, тя е безспорно най-старата църква на Марсилия.

е най-голямата улица на Марсилия. Името и идва от провансалското название на “canebe”. Тя е създадена по заповед на Луи 14. Започва от църквата на Реформаторите и завършва при старото пристанище. Тя е дълга почти 1 км. И е обкръжена от сгради от 18 и 19в. Особено красив е пазарът на цветята.

е била построена на мястото на църквата на августинските реформатори, чието име е запазила и до днес. Тя е била завършена в края на 19в. Особено красиви са двете и готически кули.

Построен е върху платото Лонг Шам, този дворец е бил издигнат за да събира водите на канала Дюранс. Първият камък на този воден замък бил положен от Орлеанския дук през 1839г. Шедьовър от епохата на втората Империя, той е дело на архитекта Есперандиьо. Строежа продължил 20 години. Съединени чрез галерия от колонади, двете крила на замъка подслоняват природонаучния музей и музея на изящните изкуства.

Обграден от градини и водоскоци, дворецът Лонг Шан е прекрасно място за разходка.

Старото пристанище е едно от големите средиземноморски пристанища и придава неуспорим чар на Марсилия. Кеят на пристанището е построен през 1512г. и става любимо място за разходка на марсилци. През всички епохи марсилци е трябвало да се борят за да почистват пристанището им. Бомбардировките през 1944г. са сменили физиономията му, но то е запазило живописния си чар, дължащ се до голямя степен на многобройните ресторанти, рибарите и рибния пазар .

Площад Кастелан и прекрасния фонтан Кантини с многоцветни водоскоци.

Стад Велодром

Крепостта “Сен Жан” е предпазвала северната порта на града ,която е и най-старата.Знае се ,че през 13в. конниците на Сен Жан от Йерусалим вземат властта над местността и там основават параклиса “Сен Жан”.През 15в. голямата квадратна кула, наречена кулата на цар Рене и кулата с фара заемат мястото на старата.

Крепостта “Сен Никола”,построена на мястото на параклиса “СенНикола”,е важно военно съоръжение