Милано

МИЛАНО, площ-1980кв.км; население: 1,3 млн

Външният облик и размери на Милано напълно са се променили в изминалите два века. Старата столица на областта на Свещената Римска империя, град заобиколен от оризови полета, сено и няколко текстилни фабрики бързо се превръща в един от главните индустриални центрове на Италия и до днес; столица на финанси и услугите. Разбира се градът заплаща висока цена за икономическия растеж. Флоренция, Рим и Венеция като че ли са съумели да запазят автентичния си облик и повечето сгради от отминалите “златни” години.Годините на възход на Милано все още не са приключили; центъра на Милано има съвременен облик.

Кратка история на Милано

Според римският историк Liry, първоначално е било основано келтско селище в този регион през 6 век пр.Хр.Завладяно от римските легиони през 222 г.пр.Хр.,”Mediolanum”(това е било римското име на Милано),правило опити за бунт,като станали съюзници на Картаген (Carthage), който е бил враг на Рим.Но римляните победили и към края на първи век пр.Хр.,Милано е станал част от държавата на Цезар.

Столица на Западната Римска Империя

В града са останали само няколко следи от римскя период.Колоноте на San Lorenzo,руините в Via Circo ,Stock Exchange и тези в Monastero Maggiore все пак са доказателство за това,че публичните сгради са сгради на един голям град.С разцепването на Римската империя ,Милано се превръща в столица на Западната й част,през 286 г.н.е.Той е бил много важен център за консолидирането на новата християнска религия.Ето защо и в града има множество църкви,които датират от ранното християнство(Св.Амброжио,Св.Юсоржио,и Св.Лоренцо).

Превземане и упадък

Една от причините за падането на Римската империя са били варварските нашествия от Северна Европа и Азия.Милано е бил превзет през 539 г и неговата роля на столица е загубена.Столицата на динамичното Римско-варварско кралсво на Лонгобардите (Longobards) 569-774,от което Ломбардия,регионалните околности и Милано вземат името си е била вместо това Pavia.

Нова роля като автономен град

Едно забележително движение за независимост-наречено Comuni се развило в много градове през 12 век в Северна Италия.То се борило срещу хегемонията на германските императори.Милано възтановил своето икономическо преимущество в региона и в същото време е играел важна роля в движението Comuni .По време на този период градът е бил управляван от демократични закони, ие построил Palazzo della Ragione като седалище за неговото политическо самоуправление.

Фамилиите Visconti и Sforza

Периодът на демократично управление свършва,когато властта е била превзета от старата миланска фамилия Висконти-лордовете на Милано от 1277 до 1447г.Висконти са дали на града политическо и културно превъзходство,което довело до международно признание ,и именно по време на тяхното управление е започнало конструирането на Duomo и на Castle (замъка).След 1447г. са изминали три години републиканско управление.След това през 1450 г. Francesko Sforza ,зет на последния граф на фамилията Висконти и капитан на миланската армия ,е поел командването на града в свои ръце.Управлението на фамилията Сфорза съвпадало с годините на Ренесанса в Италия;това е бил един период на града на великии артистични творения.Донато Браманте и Леонардо да Винчи дошли да работят в града.Точно в този период са се строели и Duomo,Castle,болницата ,която е днешния университет,както и църквата Santa Maria delle Grazie.

Испанската домонация

През последните години от управлението на Сфорза,през ранния 16 век ,Северна Италия се превърнала в една от териториите на раздор между Франция и Испания.Испанците надделяли и градът бил управляван от тях близо два века (1535-1706).Това определено не е бил период на развитие .Градът бил опустошен от проклятието на чумата; но все пак му е било вдъхвано живот от културните инициативи на семейство Borromeo,особено на кардиналите Карло и Федерико.Ambrosiana-та била основана в този период;също така били построени семинариите и двореца на йезуитскя орден (днешната Brera).

Хабсбургите

Големите европейски войни в късния 17 и ранния 18 век довели Милано под домонацията на Австрийската имперска династия на Хабсбургите.Периодът,когато на власт е била Maрия Терезия,през втората половина на 18 век,се характеризира със съживяване във всички сфери на обществото.Градът преживял възстановяване,което променило посоката ,на неговата икономика, функционорането на публичната му администрация,изкуството и култура, образованието и научното развитие.Академията Брера била основана в този период както и Scala Opera theatre,the Palazzo Reale,Villa Reale,както и много частни сгради, в неокласически стил.

Наполеоновата ера

В поредицата войни,които последвали Френската революция през 1789 г. Милано попаднал под френски контрол.Първоначално бил превърнат в столица на Cisalpiue Republic и след това на т.нар. “Regno Italico”,който бил управляван от роднини на Наполеон и се състоял от почти цяла Северна Италия.Това бил важен период характеризиращ се с голям идеологически ентусиазъм,който завещал на града неговите първи планирани градски схеми ,заедно с големите творения като The Arena и някои от новите градски порти.

Австро-Унгарския период

Австрийците се завърнали в Милано след победата на Наполеон през 1815г.,но те вече не са били просветителни реформатори.Техният министър Metternich описал Италия като незначителна в географско отношение;когато впрочем ,Милано е бил представен ,по време на ерата на Наполеон ,на идеите на италианското национално обединение.През 1848г. градът се разбунтувал срещу австро-унгарците и през 1859г. станал част от Савойското кралство,датиращо от 1861г.

Кралсвто Италия

С обединяването на Италия,Милано е можел да разшири обсега си до нови пазари и бързо се е превърнал във финансов и индустриален център.Града привличал работна ръка от всички региони на Италия,но неговия растеж също така е посял семената на социално напрежение,което избухнало през 1898г. Центърът на Милано бързо бил завладян от банки и застрахователни компании,предизвикващи големи проблеми в урбанизационния му план.Били построени елегантни резидентски огради,заедно с San Vittore и монументът Cimitero.

Фашизма

Фашистката партия била основана в Милано през 1919г.С изключение на индустриалните работници и няколко групи интелектуалци,градът не се противопоставил на зараждането на диктатура.Точно по това време на фашизма били построени серия от няколко помпозни творения като Централната гара;също така е имало примери за новаторска архитектура, The Triennale е бил пример за една от тях.

Следвоенния период

Милано е оглавявал националната реконструкция,откакто бил разрушен от Съюзническите бомбандировки(всъщност градът е бил на фронтовата линия на партизанската война срещу нацистите,които окупирали Италия през 1943г.)Милано става един от големите центрове на Италия за търговия,финанси ,център на издателствата, а напоследък е център на медиите,дизайнерството,модата и на напредналите сектори на услугите. “Червените бригади” тероризирали Милано и други центрове на индустрията през 1970 г.През 90-те местните политически елити били разрушени от скандали за корупция,който достигнал до наи-високите регионални политически административни и търговски елити.Екстремистки партии такива като националистическата Lega Nord ,печелила изгода от политическия вакуум ,който се създал. Организираната престъпност продължавала да бъде постоянен проблем за миланския цивилен живот.През януари 1999г. ,9 души били убити в девет последователни дни ,подтикнали кмета на Милано да използва политика в Ню Йоркси стил,т.е. “политика на нулева толерантност”.Това все пак повлияло малко на престъпността-през декември 2000г. е била открита бомба на покрива на Duomo.През 2001г. за премиер е избран Silvio Berlusconi най-богатия човек в Италия.

Castello Sforzesco

По произход военно укрепление ,the Castello Sforzesco е бил напълно преустроен от Francesco Sforza,който имал добро чувство за комфорт.Новите и подобрени укрепления били проектирани от Леонардо да Винчи.Замъкът приютява колекция от модерни музеи,които са добре оборудвани с впечетляващи антики.Прекрасната колекция от скулптори включва скулптурата на Микеланджело Pieta Rondanini.Също така има картини на Bellini,Tiepolo,Mantegna,Correggio,Titia и др.Ако ви доскучае от италиански майстори ,за разнообразие може да се насладите на колекцията от египетски артефакти.

Cathedral Duomo

Ефекта,който катедралата оказва върху тези,които я виждат за първи път зависи от това ,под кой ъгъл я гледате.Ако е от източната страна-изходът на метрото за спирката Дуомо(която се нарича “via San Rafaele”) ще видите една огромна блестяща структура,коронована с превъзходен купол,фасада и стстуии.Ако я гледате от Corso Vittorio Emanuele,първо ще видите купола,после храма и накрая източната част,най-оригиналната готическа част.Ако се покажете пред самата Piazza Duomo,пред катедралата,ще видите фасадата,пиацата,ято от гълъби;може да сте обезпокоявани от ориенталски дами,които ще се опитват да ви продадат лошо щамповани шалове,в които сигурно има съвсем малко или никаква коприна;както и господа с камери,които ще поискат от вас да позирате като са ви накацали гълъби,привлечени от царевицата,която те продават.За този тип търговци твърдото “No,grazie”,ще помогне но все пак гълъбите ще останат на пътя ви,както и фасадата,въпреки,че не най-впечетляващата част на сградата все пак е интересна.Не пропускайте да разгледате и външното оформление на източната страна на сградата в готически стил.От създаването си през 1368 г. от Джиан Висконти ,катедралата заема главна роля в живота на града.Този триумф на декорацията е забележителен поради много причини:поради огромните си размери /построена е на 12 хил.кв.м.,тегло 325 хил.тона;катедралата е най-големия християнски дом до построяването на Св.Петър в Рим/;поради плетеницата от украси дори и в най-скритите части –общо 3400 статуии; също така заради продължителността на строежа и. Завършена е през 1960 г. ,когато е поствена и последната бронзова врата.Ако ви предстои да видите катедралата за първи път е най-добре да се приближите от Corso Vittorio Emanuele –приятна пешеходна зона –така ше видите сградата от най-подходящия ъгъл –първо златната “Мадонина”-четири метрова позлатена статуя на Богородица поставена на най-високата кула ,после погладът ви ще е завладян от изящна готическа архитектура от ранния период на сградата. Фасадата на западната част също е впечетляваща-издигната е през 1810 г. и е съчетание между неоготически и неокласически стил.Интересни са и покрива и палеохристиянския баптистерий Катедралата е отворена от 7 ч. до 17 ч. ,посещението не се заплаща.Необходимо е да знаете,че не се допускат хора облечени с оскъдни облекла.Не се допуска да се снима с или без светкавица ,въпреки , че много туристи го правят

Museo del Duomo

Площад Дуомо тел: 02 860 358;цена 6 евро .Работи всеки ден от 10-13.15 ч. И от 15-18.00 ч.;Почивен ден понеделник. Когато посещавате този музей,в Палацо Реале,има много скулптори,които сочват ролята на Катедралата, като център за хората на изкуството от Италия и други страни.Същесвуват модели, скици,проекти,макети от различни стилове и епохи.Пред вас се разкриват с цялото си великолепие статуи от 14-15 век /от Lombard и Rhine schools/,които са пренесени от покрива на катедралата,като и вековни витражи.Дървените експонати са традиционни и датират от 16-17 век.Заинтригуващо е да се отбележи, че въпреки критиките на ,които е подложено изграждането на фасадата,архитектите и художниците успяват да придадат нов облик на Катедралата,а не да имитират стари стилове.

Teatro alla Scala

Построен е през 1776-78 г. след разрушението на Regio Ducale Teatro/построен през 1717 г./,който е представлявал част от Палацо Реале на площад Дуомо.Неговото построяване е финансирано от аристокрацията на Милано с одобрението на Мария Терезия ,която е била императрица на Австрия и дукеса на Милано.Архитектът Джузепе Пиерманини ,проектира фасадата в строг неокласически стил/който се превръща в прототип за много други опери в Италия/и най-важното създава необикновен интериор по отношение на акустиката. През 1943г. сградата е силно засегната от бомбандировките на Съюзническите сили и най-вече партера и ложите.При реконструирането й се пресъздава същия визуален ефект,въпреки че използването на бетон разваля акустиката до известна степен. Театърът отваря врати отново на 11 май 1946г. с концерт дирижиран от Артуро Тосканини. Споменаването на името на Миланската опера предизвиква представа за музикално великолепие: театърът е компактен и публиката се чувства част от специално общество,особено ако сте на премиера и седите на балконите до Логионистите,т.нар. критици..Всъщност някой световно признати оперни изпълнители предпочитат въобще да не пеят в Ла Скала,именно заради логионистите.Някой от най-шумните намесвания от балконите е запомнено от историята.През 1972 г. премиерата на Бало в Масчера/Ballo in Maschera/под диригенството на Джианандреа Гавазени е посрещната с неодобрение,освирквания и подвиквания.През 1970 г. в края на чевъртото представление на Веспри Сицилиани,Рената Ското/сопрано/очаква да получи букет от рози,който всъщност се оказва букет от листата на ряпа.Без коментар!Пало Грасо ,съучредител на миланския Piccolo Teatro ,казва че Ла Скала е като дъб , но с корените на горе. Сезонът в Ла Скала винаги започва на 7-ми декември. На този ден е празника на Sant’Ambrogio, светец-покровител на Милано и всъщнопст това е празника на града.Трудно е човек да намери билети за първата вечер /освен ако не сте политик или известна личност/, а и са по-скъпи.Особено този сезон ,който започна с представлението”Европа Рикунсчуита”,опера от Салиери,която не е поставяна на сценана Ла Скала от откриването през 177

Museo Treatrale alla Scala

Открит през 1913г.,съхранява много експонати поместени само в няколко зали.Музеят е истински боготворено място от почитателите на операта.Освен скулптурните бюстове и портрети на италиански и чуждестранни музиканти и изпълнители от 19 век до наши дни,там ще откриете маски,костюми автентични писма и декори.Разбира се в музея е отделено най-много внимание на Джузепе Верди.Експонатите му често се използват в други страни;а също така в този музей се организират и поредица от временни експозиции.Библиотеката на музея съхранява повече от 45 хил. тома,събрани от Ренато Симони-драматург и театрален критик. Със същия билет може да посетите и колекция от антични музикални инструменти,притежание на Museo Theatrale и изложени в Palazzo dei Guireconsulti. през периода 2002-2004 Museo Theatrale е бил преместен,т.като Scala Theater е претърпяла ремонт. Стадион Сан Сиро-всеки ден : 10,00-17,00 ч.;вход-12,50 евро Истински рай за футболните фенове,всичко за двата футболни отбора на Милано и легендарния стадион. 24 статуии в реални размери на героите на Милан и Интер /Гулит, Риикард, Лиидхолм, Ривера,Ван Бастен,Мазола,Суарез,Матауз,Меаза, Румениж/.Прожекции на мачове, включително посещение на стадиона.Работното време зависи от дните,в които се провеждат мачове. Катедралата Santa Maria delle Grazia- построена през втората половина на 15 век и е представлявала доминикански манастир до 1490 г.наричан Сан Доменико.Лудвико Сфорца , дюк на Милано, е искал да го превърне в мавзолией на фамилията.Той повиква флорентинския архитект Донато Браманте и му възлага задачата да реконструира цървата изцяло в новия ренесански стил.По същото време на Леонардо да Винчи е въложено да изобрази “Тайната вечеря “ в трапезарията. Браманте зашочва работа от източната част към северната.Но през април 1500 г. ,Лудвико е похитен от французите и изпратен в изгнание.Реконструкцията е в застой,за това от части катедралата е с късна готическа архитектура с примеси на доминиканска,а от части с възхитителна хармонична ренесансова архитектура.Този контраст се забелязва и вътре –от относително ниския и тъмен неф до обширните геометрични площи до олтара. Първият параклис от дясно включва картина на Бенифацио и Бенедето Бембо,както и надгробен камък от 15 век.В четвъртия параклис отдясно се откриват стенопис на Гауденцо Ферари изобразяващи Христовите мъки.Следващия параклис се характеризира с стенописи на Джавани де Мио да Счио/1541/Първият параклис от лявата страна включва останки от стенописи на Монторфано, коло 1490 г. ,художника който е създал и “Разпъването на кръст на Христос”,в трапезарията срещу “Тайната вечеря”.Дървена врата в левия трансепт/неф води домалък манастир /метох/Choistro Piccolo-един от най-красивите и спокойни места в Милано.На западната страна на манастира има малка плоча с изписано име –Беатрис Дукс,в помен на Беатрис,съпруга на Лудвико.А на източната страна ,барелеф на самия Лудвико.Надгробния камък,който е бил в църквата да 1564 г. ,сега може да се разгледа в Cetosa di Pavia –манасир на юг от Милано.От цървата не може да се сигне до “Тайната вечеря”-входът е от лявона цървата. Предисторията на тайната вечеря-В залата не са позволени снимки-магазина на изхода предлага богат избор от картички,плакати и книжки за картината. Последната реставрация завършва през 1999г. след 20 г. работа, и разкрива огромното внимание,което Леонардо отдава на творбата,преди главите са били замъглени,неясни цветни петна , но сега всеки образ е прецизно описан.Лицевите черти,ръцете ,позицията на телата са изражение на реакциите на всеки от последователите на Христос,при неговото откровение ще бъде предаден от един от тях.Както се вижда Христос говори с тъжно изражение осъзнал своето поражение,докато протяга дясна ръка към виното и лява към хляба.Юда неловко стиска торба с пари в дясната си ръка; Петър зад него държи нож ,който по-късно ще използва в градината на Гетсеман, за да нападне слугата на висшия свещенник.Филип третият от дясно на Христос е един невероятен портрет от емоции въпреки лошата новина.Матьо следващият от дясно, e друга фигура на ,която реставрацията е върнала красноречието.Томас от дясно на Христос сочи с пръст нагоре ,прави жест присъщ на монасите по време на ренесанса,тъй като пои време на хранене в трапезарията не се говорило,за да се почете Господ се е използвал общоприет знак-палеца и показалеца на ръката опънати,а останалите сгънати. Цялата тази сцена,която Леонардо е пресъздал е не просто картина,а изображение на период от време,като филм ,който излъчва емоции от хритовото признание.Съвременните наблюдатели на картината казват ,че Леонардо е прекарвал часове пред картината докато е рисувал,обмисляйки от всички страни своята работа.Тъй като основно присъсътват човешки фигури,основният проблем с който се сблъсквал твореца трябва да е бил традиционния външен вид на учениците и техните психологически реакции.Христовите ученици са придобили иконографичен образ използван от поколения художници.Леонардо е трябвало да се съобрази с това,добавяки неговото индивидуално изтънчено разбиране.В допълнение ,като чели той също им е придал астрономическо значение. Учениците символизират 12-те знаци на зодиите.И така: - първият Вартоломей отговаря на овен – представителите на зодията се характеризират с високо чело - Джеймс –по възрастият телец-здрав врат - Андрю-близнаци-забележете двойните жестове - Юда-рак-интересно е как Леонардо успява да го вмъкне в този знак в астрологоческия ред - Питър –лъв - Джон Евангелиста-Дева-перфектно изразена с неговите женски черти - Томас-Везни-доста споучливо е отредена ролята на Томас с присъщите му безкрайни съмнения и нерешителност - Джеймс /младши/-Скорпион - Филип-Стрелец - Тадео –водолей - Матьо-козирог - Саймън-риби. Нещата,които присъстват на масата-чаши вино,късчета хляб,калаени съдове,дават възможност на Леонардо да демонстрира неговите умения да пресъздава спокоен живот.Дори преди да започне да рисува е трябвало да се пребори с проблема-преспектива.Стенописът се заражда като реално измерение на истинската стая,но тъй като е трябвало да бъде поставена високо на стената,за да се вижда от всички монаси,които се хранят в трапезарията,и също защото”тайната вечеря” е описана в Новя Завет,че се е състояла в стая на първия етаж/приземния/.Ако Леонардо я е нарисувал на ниво,което да отговаря на нивото на очите, ще е невъзможно да се вижда плота на масата, и ще се вижда твърде много от това,което е под масата Следователно той е използвал подходяща преспектива. По време на посещението си обърнете внимание на целия интериор на трапезарията.Почти целият таван е бял,тъй като е бил разрушен от бомба през втората световна война,както и по-голямата част от дясната страна.”Тайната вечеря” е била изцяло защитена с чували с пясък,но това че се е запазила неврвдима до днес показва,че картината е необикновена. Освен “Тайната вечеря” има и други шедьоври на Леонардо:на срещуположната стена е изобразена разпъването на Донато ди Монторфано,рисувана през 1470 г. –състои се от три фигури,които са напълно изчезнали.На пода- е изобразен Лудвико Сфорца:Лудвико е бил дук на Милано от 1480 г. до 1500 г.,основетел и дарител на манастира Санта Мария делла Грация.В двора на Браманте може да видите портретна плоча на дука. Като причнина за лошото състояние на картината се посочва експерименталната техника на Леонардо, но това е погрешно заключение .В немския град Ерфурт,в Католическата катедрала има голямо изображение на Св.Кристофер в отлично състояние ,твърди се че е рисувана от френски художник. Това е същото както и приготвянето на стената за “Тайната вечеря”, много фин гипс/хоросан/ примесен с маслена субстанция,най-вероятно восък,и след това покрит със слой от бяло масло.Тази техника не е изислена от Леонардо ,а е метод използван и преди от Cennino Cennini през 14 век. Според него традиционната техника за рисуване на стенописи,при която се рисува върху влажен гипс е най-сигурния начин,но недостатъка е че се ограничава гамата от цветове,които може да се използват.Cennini всъщност препоръчва използването на “pittura a secco”,именно рисуване върху сух гипс, Леонардо е чул за техниките,които се използват в Северна Европа, и решава да използва тази на маслена основа за неговия стенопис.Това също е важно ,от гледна точка на желанието му да работи бавно върхи творбата ,като осигурява достатъчно време за да разработи постепенно сенките, което е много същесвено за неговия стил. За съжаление влажността на стената се увеличава.След завършването й ,слоевете боя започват да се напукват и постепенно части от повърхността падат; на много места са се образували вдлъбнатини.По време на реставрационните работи през вековете ,картината е била стърагана с шпатули и метални четки,в опитите да се заличат деформациите на гипса,но така само се нанасят щети и се показва бялата основа. До 1969 г. много учени вярват,че почти нищо не е останало от оригинала , а само насъбран боклук и добавена боя по време на всеки възстановителен процес.През 1977 г. се правят първите опити за почистване и от почистените места личи ,че е възможно да се отсранят външните налоявания от боя и да се достигне до оригинала-това е направено в периода от 1978 до 1999 г.Има няколко копия на “Тайната вечеря”.Едно от копията е в Пинакотеката Амброзиана в Милано;друго може да бъде видяно в църквата “Сан Лоренцо”-стенопис,който също датира от ранния 16-ти век ,който е бил заличен и после направен отново. На кратко за картинатаа: В трапезарията на църквата Санта Мария делла Грация 15 век-старо седалище на Инквизицията, се намира един от най-големите шедьоври в историята на изкуството: “Тайната вечеря “ на Леонардо да Винчи. Последният реставрационен проект,който завърши през май 1999 г. ,след 20 г. упорита работа , възвръща оригиналното велеколепие на прецизната картина-премахва се от повърхността й трупани с векове лепило,боя,прах,които променят цветовете и яркостта. През 1594 г. ,Лудвико ил Моро моли тосканския художник да изрисува северната стена на трапезарията на Санта Мария дел Грация,която той е избрал за мавзолей за него и семейството му .Леонардо завършва своята работа през 1498 г. ,една година преди френската инвазия,която поствя края на дългите погребални процеси на дука на Милано. Една от причините за повредите и щетите на “Тайната вечеря” е това ,че Леонардо е използвал особена /специална техника за нарисуването й:не традиционните за стенописите,която налага на художниците да рисуват бързо и ,която той не харесва,а сухо рисуване,темпера е на газообразно подготвена основа,която се разпада лесно и още в първото десетилетие на 16-ти век картината започва да се руши.През 1568 г. Васари заявява,че не се различава нищо,само едно петно ,но състоянието само се влошава поради реставрациите през вековете.Шедьовърът преживявя години на пълно пренебрежение и бомбандировките през Втората Световна война през 1943 г. .И сега ние имаме възможност да се възхищаваме на красотата и мистериозния чар на тази творба. Църквата Санта Мария дел Грация е отворена всеки ден от 7,30 до 12,00 ч. и от 15,30 до 18,00ч.Тайната вечеря е възможно да се посещава от 8,00 до 19,30 ч./първо влизане в 8,15 ч.;касата работи до 18,45 ч./през цялата седмица с изключение на понеделник. Посещението става с резервации 1,50 евро на човек по телефона 0289421146.Билетът струва 6,5 евро,3,25 евро с отстъпка и беплатно за граждани на ЕС под 18 години.Допускат групи от максимум 26 човека на всеки 15 минути.посещения с екскурзовод-3,25 евро всеки ден: -италианкси:от 10 ч до 16 ч. -английски:9,30 ч до 15,30 ч. . Доминиканската църква и манастир са били извън средновековните стени на Милано през 15 век. Именно в трапезарията през 1495-97 г. Леонардо рисува Тайната вечеря.Тя е най-известана му творба.Възприема се като картина-символ на Западното изкуство.Тя изобразява момента ,в който Исус Христос съобщава на апостолите ,че знае че един от тях ще го предаде.Благодарение на преспективата /използвана при рисуването на картината/,хората които я наблюдават имат чувството, че са участници в събитието.Благоволението и дълбокия интерес към шедьовъра са предопределени от проблемите,които възникват при съхраняването му..Когато Леонардо рисува Тайната вечеря, използва техника,която е различна от традиционните за рисуване на стенописи. При традиционнта часта от стената,върху която ще се рисува се разделя на малки квадрати ,които се изрисуват бързо,докато мазилката е все още мокра и така мазилката и боята изсъхват заедно.Леонардо избира техника,която обикновено се използва за рисуване върху платно или дърво.Така му позволява да рисува повече от веднъж на една и съща повърхност и по този начин може да усъвършенсва детайлите и накрая да постигне желания ефект. Тази тахника позволява на Леонардо да създаде изключителен стенопис.За съжаление е изключително уязвим,защото боята не са така добре прилепнали,като това става при рисуване върху влажна повърхност, и като цяло е по-нетрайна.Като добавим това ,естесвената влажност на трапезарията, рушенето на стената,което довежда до пукнатини и неизбежното влияние на годините става ясно ,че запазването на картинатае трудно и доста успорвана тема.

Санта Мария дел Грация

Катедралата а е един от най-впечетляващите паметници на Ломбардския ренесанс. Построена е между 1466 и 1490 г. под ръководството на Guiniforte Solari, само в последствие горната/страничната част е добавена/достроена от Браманте. В трапезарията на църквата,сгаро сеалище на Инквизицията,се съхранява един от шедьоврите в историята на Световната култура:”Тайната вечеря”.Катедралата е известна също и с трибуна на страничната част разположена на днешния Via Caradosso,построена през 1492 г. Вътрешността и е с двойна серия от много странчни параклиси/от двете страни/,като и арките на двете редици колони,подчертават готиическия стил на Соларис.Сводовете са декорирани с фрески , които датират от създаването на сградата ,и са проектирани след заличаването им през 600 г. От апсидата се стига до малък манасир,който води до Old Sacrisity/помещение в ,което се съхраняват свещенически дрехи/построено през 1499 г. и реставрирано през 1982г.На стените са подредени дървени шкафчета богато инкрустирани,над които може да се забележат следи от рисуване и фрагменти от отделни фрески,които датират от построяването на църквата.Ще откриете Тайната вечеря на Леонардо в трапезарията на доминиканския манастир.Създадена е в периода между 1496-1498 г.,след като Лудвико ил Моро упълномощява Леонардо.Шедьовърът е оригинално създаден като пространствена преспектива на мястото,където е поставен .Това е един от най-известните продукти на изкуството и дълго с е считал за икона на Западната цивилизация.”Тайната вечеря” е включена в списъка на Юнеско.