Страсбург

Благодарение на особено благоприятното си местоположение на кръстопътя на сухопътните и речни връзки, зоната, където се намира днешния Страсбург, е била обитавана още от бронзовата ера от една рибарска общност. С римските завоевания през 12 година пр.н.е. центърът на Argentoratum придобива важност, преди всичко военна, като граничен град, от където могат да се контролират съседните германски племена, неподчинени на Римското владичество.

След един мрачен период, последвал Римската империя, градът се издига отново от руините с новото име Strateburgum и има известна важност в империята на Каролингите. Все пак едва през 1100г. започва икономическият и политически възход на Страсбург. Тогава се утвърждава една активна и предприемчива буржоазия, която през 1262г. успява да освободи града от титулярството на епископите, които още от Средновековието представляват най-голямата политическа власт в града. На няколко пъти градът увеличава размерите и броя на жителите си, в сравнение с нарасналия си икономически просперитет. През втората половина на XIVв. е построено първото голямо пристанище на река Рейн, което превръща Страсбург в невралгична точка на западноевропейския стокообмен. Дърва, вино, памук, платове, животни, риба, преминават транзитно през Страсбург, структуриран като голям магазин за натрупване и разпределение на стоките.

За да си гарантират подкрепата на този толкова важен град, императорите отпускат на Страсбург серия привилегии и освобождаване от такси и мита. Това превръща накрая града в независим от империята и му разрешава да стане през XVв. Свободна република, управлявана от Съвет на корпоративните представители. Късметът на Страсбург продължава и през следващия век, в който градът се приобщава към протестантската Реформа и става по този начин център на просвещение от присъствието на мислители и реформаторски поклонници. Благодарение на гостоприемството, давано на многобройните преследвани швейцарци, италианци и французи, културният живот на града се обогатява.

Политическият упадък започва към края на XVIв. Вътрешните битки в града и войните между най-големите сили в централна и западна Европа водят до присъединяването на Република Страсбург към владенията на Краля на Франция. През 1697г. започва нов период от историята на града. Благодарение на връзките с Франция бързо се развили нов икономически разтеж и лъскав социален и културен живот. Политическите събития в града от XVIII и XIXв. са същите, които обхващат цяла Франция: бурният развой на Революцията, авантюрата на Наполеон, връщането на монархията и накрая втората Империя на Наполеон III, чийто провал навлича на Страсбург особено сериозни последствия. През 1870г. след шестседмични бомбардировки, които разрушават голяма част от паметниците на града, той е присъединен към новата Германска Империя и става столица на Алзас-Лорен. Едва през 1918г., в края на Първата световна война, градът се присъединява към Франция, на която той никога не е преставал да принадлежи по сърце. Втората световна война засяга многа Страсбург. От 1940г. нацистите анексират Алзас и следват политика на германизация. Бомбардировките на Съюзниците през август и септември 1944г. струват на града мнагабройни жертви и големи разрушения.

В следвоенно време Страсбург отново се сдобива с европейското измерение, което е притежавал през златните векове на своята история, но под нова форма. През 1949г. той е избран за Седалище на Съвета на Европа, а от 1979г. градът дава подслон на Парламента на Европейската общнаст.

 Катедралата Нотр Дам

Катедралата, Големият розов ангел на Страсбург, както поетично я нарича Пол Клодел, е един от най-забележителните шедъоври на готическото изкуство в западна Европа.

Тази учудваща сграда, с голямя архитектурна дързост, доминира над улиците на стария Страсбург. Върху останките на храм, посветен на Меркурий, около 550г. е построена първата църква, посветена на Девата. През периода на Каролингите е добавена крипта, построена от архиепископ Реми и цялата сграда е разширена и обогатена, така както я описва поетът Ермол лъо Ноар. В следствие на предизвикания от войските на Шветския дюк пожар, тази първа катедрала е разрушена и заменена с римска базилика, чиито основи са поставени през 1015г. от епископ Вернер фон Хабсбург и е завършена към средата на същия век. Размерите на тази катедрала били огромни, имайки предвид, че днешната сграда заема същия периметър. Тя била изградена на три централни ниши, завършващи с трансепт, над който се откривала полукръгла абсида, подсилена от две капели и възкачена от една кула. През XIIв. Различни пожари сериозно повреждат вътреината структура на катедралата, изградена предимно от дърво. Епископ Конрад фон Юнебург решава да реконстроира източната част. Той започва, увеличавайки абсидата и кръстовидния свод, като ги структурира в масивни архитектурни форми в късно римски стил, но вече се забелязва тенденция към готиката в заострените сводове на северния ръкав на трансепта. Готиката се появява най-открито и в най-зряла форма в южния ръкав и в богато скулпторираната фасада, което показва артистичните влияния на Ил-дьо-Франс. Страсбург е първият център на Рейнския регион, който ги възприема.

Връзките с Франция стават по-тесни при Бертолд дьо Тек, архиепископ на Страсбург от 1223 до 1244. Благодарение на връзките си с френското духовенство, той познава развитието на готическия стил на големите катедрали в Парижката област и в северна Франция. Имено през този период в страсбургския строеж участват две личности с френски произход – скулпторът на южния портал и архитектът на нишата. През 1235г. започва строителството на голямата ниша, реализирано за 40 години в най-чистия готически стил, с островърхи сводове, качени на снопове от колони, разредени с полихромирани витражи. Големият майстор тогава бил известният Ервин фон Щайнбах, който от 1284г. до смъртта си през 1318г. посвещава целия си гений на това човешко творение за божията слава. След близо два века работа, катедралата била завършена през 1365г., когато е била завършена декорираната главна фасада, оградена от две странични кули. От 1399 до 1439г. е издигната величествената стрела, която коронясва лявата кула. И други работи били извършени в следващите векове, които свидетелстват за усърдните грижи на жителите на Страсбург за опазването и обогатяването на техния най-значителен и най-обичан паметник

Фасадата

Когато пристъпим по улица Мерсиер, стара средновековна улица, оградена от живописни къщи, се открива величествената фасада на катедралата. В дъното, оформяща се като една огромна страница от артистичната история на града, се появява централната част на тази фасада, с портала, коронясан от известната розетка.

Излизайки на площада се открива целият величествен размах на фасадата, несъразмерна голяма и все пак очудващо лека със своите пропорции в пълна хармония с различните части, с впечатляващата вертикалност на структурите, завършени от стрелата, с декорация като от дантела.66 метра висока и 45 метра широка, фасадата е построена между 1247 и 1365г.

В началото на XVв. Архитектът на катедралата в Улм Улрих фон Енсинген построява осмоъгълния етаж на кулата, а стрелата, издигаща се но 142 м., е завършена през 1439г. от Жан Хулц от Кьолн.

На левия портал започва иконографическият цикъл на скулптурите. На тимпана – Обожанието на Влъхвите, Клането на невинните, Бягството в Египед и Богоявление. На подпорите – Добродетелите пробождащи пороците със своите копия. На централния портал, ограден от десетте статуи на пророци, тимпанът описва сцени от Страстта, докато на триъгълния фронтон отгоре Девата е седнала на трона на Соломон. На стъпалата се намират дванайсет лъва, символ на израелските родове. Накрая десният портал, с Последния съд на тимпана, противопоставя от двете страни нежните силуети на Мъдрите девици, приети от Съпруга и Лудите девици, съблазнени от Искусителя. Ансамбълът е реализиран през последните 10 години на XIIIв.Тук се открива елегантното изкуство на Париж от втората половина на века, повлияно от рейнската чувствителност. Наситеност на изображенията с популярните наклони на десния портал, скулптора, която е по-усложнена на този в ляво и по-драматиична на този в сведата, спаред наклонастите на различните екипи от скулптори, които работят заедно в това очудващо творение. Над централния портал се открива скъпоценната розетка. В галерията над нея се намират статуите на Апостолите, а около нея са разположени конните статуи на кралете на Меровингите и Каролингите. Под корниза на терасата фигурите с подчертана релефност представляват Последния съд.

Подпорите и стрелата

Силна система от подпори и носещи арки опасва отвън стените на катедралата, позволявайки вертикалния устрем на централната ниша, надупчена от големи полихромирани витражи. Статуите, които украсяват корнизите и стрелите на стените са в голямата си част от XIXв., с изключение на тези от двете подпори в дясно, осъществени около 1240-1250г. от екип от скулптори, които работят на южното крило.

В края на XIVв. Се взема решение да се добави към вече завършената катедрала една дръзка стрела върху лявата камбанария на фасадата. Амбициозният проект бил поверен на улмския архитект Улрих фон Енсинген, който от1399 до 1419г. построява осмоъгълната основа, подсилена от четири малки кули, които обвиват стъпалата за достъп. След неговата смърт строежът е продължен от Жан Хулц от Кьолн, който издига пирамидалния връх, вибриращ като пламък благодарение на ефекта от многобройните кринове, които го покриват. С обща височина 142м., стрелата на катедралата в Страсбург е била до миналия век най-високата сграда в Западна Европа, чудесен пример за находчивостта и техническото качество на готическата архитектура.

Площад “Гутемберг”

познат до 1781г. като пазара на билките е бил до Революцията икономически и административен център на града. Тук са се чествали големите събития от местния живот. Известни са празниците от 1682г. по случай раждането на дука на Бургундия. През 1744г. за посещението на краля Луи 15-ти са били създадени фонтаните, от които вместо вода течали най-хубавите алзаски вина. Като свидетел за предишната му красота площада е запазил тържествената сграда на Търговската камара, завършена през 1585г. и предназначена да приюти асоциациите на търговците на приземния етаж, а на горните етажи – общинската администрация. През 1850г. бил обявен конкурс за изграждането на тази сграда, която трябвало да бъде най-представителната в града. Избран бил проект, много различен от традиционната местна архитектура и вдъхновен от италианския ренесанс, на мода по това време. Аркадите на приземния етаж са в класически и ренесансов стил. Над портала се издига бюста на Хермес, бога-покровител на търговците.

Паметника на Гутемберг

Бронзовата статуя на Гутемберг е реализирана през 1840г. от скулптора Давид д’Анже по случай четвъртото столетие от изобретяването на печатната машина с подвижен шрифт. В Страсбург от 1433г до 1445г. Гутемберг работи върху своето изобретение в сътрудничество с един златар и един дърводелец. Второто и третото столетие от историческото събитие били отпразнувани в Страсбург с големи тържества. През миналия век е поръчано на 1 скулптор, приятел на Виктор Юго да направи възпоменателен паметник. Гутемберг се появява прав до 1 печатна преса, в момента, в който представя една страница от Библията, на която е написано “И Светлината бе …” На пиедестала, 4 бронзови релефа от същия автор илюстрират предимствата на това изобретение за Човечеството. 

Площад Клебер и паметника

 Заедно с катедралата, това е най-обичаното място от жителите на Страсбург. Тук са били чествани големите събития на Революцията. Тъй като площада винаги е играл “военна” роля е бил избран за място, където да бъде погребан праха на генерал Клебер. Тя е била сложена в центъра на площада, под бронзовата статуя на генерала, реализирана през 1840г. от Филип Гра. Прочутия генерал на Наполеон, родом от Страсбург, загинал по време на египетския военнен поход през 1800г. Неговите съграждани поискали да върнат праха му с цел да организират почетно погребение на техния генерал, символ на прикрепянето на Страсбург към Франция. През 1940г. статуята била свалена от нацистите, които преместили останките на генерала във военното гробище в Кроненбург. През 1945г. те отново са върнати на мястото си под статуята. Релефите на пиедестала изобразяват битките при Алтенкирхен и Хелиополис.

Покритите мостове и “малката Франция”

 На различните разклонения на река Ил, на входа на Страсбург били построени през 13в. дървени мостове, поддържани от кули,  с цел да създадат защитна бариера към града. През 16в. мостовете били покрити с наклонени покриви, които остават до 1784г. Настоящите закрити мостове, запазили само името си са били реконструирани от камък от 1860г до 1870г. Трите големи средновековни кули още съществуват. 1.) Кулата на палача – е запазила на втория етаж малките килии, в които осъдените чакали съдбата си, гравирайки върху стените имена и други надписи, които и днес се виждат. 2.) Кулата на французите – се издига на малкия централен остров, наречен “малката Франция” по времето, когато войниците на Франсоа І-ви  посещавали често това място в търсене на лесни и галантни авнтюри. 3.) Третата кула, наричана “кулата на оковите” е служела за временен затвор на каторжниците, преди да бъдат преместени по реката.

Кваратала на кожарите 

Въпреки, че лудостта по модернизация, обхванала нашия век не е пощадила и тази улица, която е била 1 от най-живописните на “стария Страсбург”, тя е запазила все още интересни конструкции от 16 и 17в., свързани с присъствието на кожарите, които са живели на това място и са имали важна роля в разцъфтяващата търговия по това време. В тези къщи, които прекъснали занаятчийската си дейност през миналия век, са се щавели кожи, които след исъхването си са ставали икономично гориво, наричано “лохкас”. Това е името на старата таверна на кожарите от 16в., която се намира на № 25 на улицата. На № 24 е къщата на кожарите.