ВЕРОНА

Има над 255 000 жители и е един от най-хубавите градове на венецианското изкуство. По време на Империята градът бил римска колония. Когато фамилия Скалигер управлява от името на императора от 1260 до 1387г. Верона достига апогей в развитието си. След това градът е управляван от фамилия Висконти от Милано, преди да премине под опеката на Република Венеция. Окупирана от Австрийците през 1814г. Верона била прикрепена към Италия през 1866г. Верона е известна най-вече като сцена на Шекспировата трагедия за противоречивата любов на двама юноши, произхождащи от съпернически фамилии. Драмата се състояла през 1302г. по времето когато градът бил жертва на вътрешни войни между привържениците на папата, към които принадлежали Монтеки и привържениците на германския император, на чиято страна са били Капулети. Става въпрос за Ромео и Жулиета.

Историята на Ромео и Жулиета

Ромео Монтеки и Жулиета Капулети се срещат на бал с маски и се влюбват безумно един в друг. Заради голямото съперничество между техните фамилии, двамата млади са принудени да се виждата тайно. Тайният им, но щастлив брак бил белязан от трагични събития – Ромео е принуден да напусне Верона за да отмъсти за своя приятел Меркуцио, който бил убит от Тибалт, братовчед на Жулиета. Междувременно Жулиета, за да не се омъжи за човека, който баща и и натрапва пие отвара, коята я кара да изглежда мъртва. Посланието, което тя изпраща на Ромео за да му обясни причините за привидната и смърт за нещастие пристига твърде късно. Ромео, при завръщането си във Верона, като вижда съпругата си безжизнена се самоубива. А Жулиета, като идва в съзнание, след дългия сън и разбира какво се е случило забива нож в сърцето си и умира до своя съпруг. Семействата на двамата влюбени се помиряват пред тази голяма любов и ужасяваща драма. Трагичната история, която Шекспир разказва няма прецеденти в историческите документи. Данте, който бил заточен във Верона между 1299 и 1304г. в Божествената Комедия споменава за съперничеството между двата рода. И въпреки, че не можем да сме съвсем сигурни в истинността на тази история за любов и съперничество, предпочитаме да вярваме, че тя в действителност се е случила и въпреки тъжния си край, тя продължава да е символ на дълбоката любов между младите.

Арена ди Верона

Този великолепен амфитеатър, внушителен със своите размери и грандиозен с архитектоничната си структура е вторият по глемина, след Колизеума в Рим. Предполага се, че датира от края на 1-ви век. През републиканската епоха Арената се е намирала извън стените на града, но по-късно влиза в неговите очертания. Амфитеатъра има елипсовидна форма и е с размери 73,68м. Х 44,43м. В центъра е арената, където някога са се състояли гладиаторските игри, които са привличали огромни тълпи. След падането на империята амфитеатъра се превръща в идеално място за рицарски турнири, а след това и за редица културни прояви. Между 1569г. и 1680г. арената е била реставрирана и почти изцяло реконструирана. Днес тя разполага с 25 000 места. Всяка година престижни лирични представления се състоят тук. От най-високата част се открива красива панорамна гледка към града.

Пиаца делле Ербе 

Древният римски форум днес е красив площад, колоритен и оживен през пазарните дни. В средата му се намират: колоната на Марше, Трибуната, от която са се чели декретите и обявявали присъдите, фонтанът с римската статуя на Мадона Верона, която олицетворява града, колоната на Св.Марко, носещ крилатия лъв – символ на Венеция. - Фонтанът на Верона – датира от 1368г. и е дело на Джовани Риджино. В центъра му е поставена статуя от римската епоха, открита сред останките на стария Капитолиум. Тя се счита за символ на града и дъргжи в ръцете си девиза на общината, изписан на латински: “Est insti latrix urbs haec et laudus amatrix”. - Колоната на Свети Марко – е била издигната през 1523г. от Мишел Леони. Тя символизира зависимостта на Верона от Венеция. - Дворецът Мафей – е с барокова архитектура и богато декорирана фасада. Над балюстрадата се издигат статуите на митични божества. По начало той е принадлежал на фамилия Верме, а след това става собственост на Ерасмо да Нарни. -

Кулата Ламберти 

Кулата Ламберти със своите 84м. височина се издига над другите кули на града. Строежа и е започнал през 12в. и завършил през 15в. с камбанарията. Във вътрешността и се намират историческите камбани на Верона: Ренго и Марангона. Името Марангона произлиза от “марангон”, което на местен диалект означава дърводелец. Предполага се, че тази камбана е отбелязвала началото и краят на работата на дърводелците. А Ренго идва от термина “аренго” – площад за турнири и събрания на общинския съвет и е била предназначена да известява народа за събрания. Това е най-голямата камбана, която е била излята през 1557г. от Алесандро Бонавентурини. Около площада дворецът и старите къщи образуват привлекателна рамка.

Пиаца дей Синьори

Наричат този площад “Салона на Верона” заради монументалния му и елегантен вид. В центъра се издига паметника на Данте Алигиери, който по време на заточението си тук от 1303г. до 1316г., бил приютен от фамилия Скалигери. Паметника е дело на Юго Занони.

Къщата на Жулиета 

На ул. “Капело” 23, в близост до пиаца делле Ербе се намира къщата на Жулиета – готически дворец, който е принадлежал на Капулети. Сградата датира от 12в. Във вътрешния двор е прочутия балкон на Жулиета, който се е превърнал в символ на любовта и в истинско място за поклонение. В двора по-късно е сложена статуя на Жулиета, дело на Константини. Във вътрешността на къщата е възстановен декора, типичен за къщите през 14в. и е изложена интересна колекция от керамика.

Гробът на Жулиета 

На ул. “Понтиере”, в манастира на църквата “Сан Франческо ал Корсо”, (или в стария женски манастир на Капуцините) се намира гробът на Жулиета. Това място позволява на посетителя да се потопи в тъжната атмосфера на шекспировата история. Мраморният саркофаг от 12-14в. е поставен върху големи плочи.

Арке Скалигере 

Фамилия Скалигер наредили да издигнат гробниците им между двореца и църквата им. Саркофазите носят герба на фамилията със символичната стълба. Това са елегантни готически мавзолеи, обградени с балюстради от мрамор и декорирани с религиозни сцени и статуи на светци.

Кастел Вехио и понте Скалигеро 

Този хубав укрепен ансамбъл е бил построен през 14в. от Кангранде ІІ-ри. Замъкът е образуван от 2 части, разделени от пасаж. Кастел Вехио подслонява музея на изкуството. Секцията на картините позволява да се получи представа за веронската рисунка от 12 и 16в. Фреските са от местни художници – Стефано да Верона, Пизанело и др. Залите на горния етаж представят творби от ренесансовата веронска школа. Могат да се видят също колекции от оръжияр бижута и скулптури.

Дуомо (катедралата) 

Хора на Катедралата е в романски стил от 12в., в готически стил е централната част, а кулата е класическа. Забележителния главен портал е в романски стил, украсен със скулптури и барелефи на Николо. Във вътрешността не трябва да се пропускат стълбовете от розов мрамор и “Успение” на Тициан.

Театро Романо 

Датира от времето на Август, но е бил реставриран и днес приема театрални представления.